— Не — отвърна тя. — Просто ме помолиха за услуга. За пръв път.
— Кой ви помоли?
— Един познат. Американец.
— С какво си изкарва прехраната?
— Работи в „Банк ъв Америка“.
— Добре ли го познавате?
— Достатъчно. В момента ми е гадже. От около половин година. Защо ми задавате тези въпроси?
— Искам да се убедя, че не сте в списъка на следените от местния КГБ.
— Тук тайната полиция наблюдава всички. Особено американците. Но виетнамците не го правят много добре.
Не отговорих.
— Три четвърти от виетнамските полицаи са цивилни — продължи тя. — Всички наоколо може да са от полицията, но освен ако не запаля цигара с марихуана и не им издишам дима в лицата, повече ще се интересуват от бирата си, отколкото от мен. Винаги действат наслуки. Горе-долу веднъж месечно ме спират и ме глобяват два долара за някое глупаво пътно нарушение.
Не отговорих.
— Всичко се върти около парите — продължи госпожа Уебър. — Този град е пълен със скъпи вносни стоки, а средният виетнамец печели около триста годишно, обаче иска всичко, каквото вижда, затова, ако е цивилен, все гледа да се навърта край западняците заради бакшишите, детето му проси по улиците, сестра му е курва, а брат му е ченге и изнудва туристите.
— Май се запознах с цялото семейство.
Тя се усмихна.
— Страната е продажна, но подкупите са в рамките на нормалното, хората общо взето са добри, почти няма улична престъпност и в Сайгон има електричество, въпреки че водопроводите не са особено надеждни. Аз не бих се безпокоила много от ефикасността на полицейската държава. Тъкмо заради неефективността, параноята на властите и ксенофобията им по отношение на западняците постоянно се опитваме да ги убедим, че сме тук, за да печелим пари, да снимаме пагоди или да правим евтин секс, а не да сваляме режима. Аз не съм героиня, господин Бренър, не съм и патриотка и ако смятах, че тази услуга ме заплашва с някаква опасност, щях да откажа.
Обмислих думите й и заключих, че госпожа Уебър е малко цинична, въпреки че отначало не ми се беше сторила такава. Но може би Виетнам й бе повлиял.
— Тогава защо се съгласихте да направите тази услуга? — попитах я.
— Нали ви казах, заради глупавото ми гадже. Бил. След като вече имаме консулство, той смята, че хората там могат да му помогнат в бизнеса. Държавата разбира от бизнес толкова, колкото и аз разбирам от държавни дела.
— Значи някой от консулството е помолил Бил да… какво да направи?
— Да ме помоли да се срещна с вас. Трябвала им жена. Полицията не обръща много внимание на жените и предполагам, че така не е толкова подозрително.
— Може ли да проверя тоя Бил?
Тя сви рамене.
— Ще ви дам визитката му. Имам цял куп.
— Вие сте много вярно гадже.
Госпожа Уебър се засмя.
— А вие сте много подозрителен.
— И освен това съм параноик. А и има вероятност да ме следят, така че не се изненадвайте много, ако по-късно ви разпитат.
Тя отново сви рамене.
— Не зная нищо.
— Аз съм ветеран и съм тук, за да се върна в миналото и да видя някои от местата, където съм служил.
— И на мен така ми казаха.
— И повече нищо не знаете. Деловата ви среща не се е състояла и вие се готвите да си тръгнете.
Жената кимна.
— Трябва ли да ми предадете нещо друго, освен вестника?
— Не. Какво например?
— Например мобифон.
— Не. Но можете да вземете моя. Не работи добре извън града, обаче става за Сайгон. Искате ли го?
— Не и ако по него могат да стигнат до вас.
— От вас зависи. Мога ли да ви помогна с нещо друго?
— Какво са ви казали да направите?
— Да приема и предам съобщение.
— Как мога да пратя съобщение по факс от тук?
— От хотела ли? Просто пращате факса.
— Те ще го прочетат ли? Ще направят ли копие?
Госпожа Уебър за миг се поколеба.
— Да. Няма да ви върнат листа, докато не направят копие. Но спокойно можете да пратите факс и имейл от моя офис. — Тя замълча, после прибави: — Точно така направих снощи.
— Трябва ли да пратите факс на някого във връзка с тази среща?
Кимване.
— С код седемстотин и три. Вирджиния.
— Ясно. Добре, освен съобщението за срещата, предайте, че са ме спрели на летището и са ми взели паспорта, но мисля, че е било случайна проверка и ако ми върнат паспорта, ще напусна Сайгон навреме.