Вече бе по-прохладно, прелестна, осеяна със звезди нощ. Виждах последните останки от изтъняващата луна.
— Навечерието на Нова година е идващата събота, нали? — попитах я.
— Да. Опитай се да го прекараш в някой голям град. Забавно е.
— Като Нова година у дома ли?
— По-скоро като китайската Нова година в нюйоркския Чайнатаун. Фойерверки, кречетала, танци с дракони, куклени представления и така нататък. Но в същото време е страшно тържествено и много хора ходят в пагодите да се молят за успешна година и да почетат предците си. Празникът свършва преди полунощ, защото всички се прибират при семействата си. Освен католиците, които ходят на полунощната меса. Католик ли си?
— Понякога.
Тя се усмихна.
— Ами тогава иди на полунощната меса, ако намериш черква. Някой ще те покани на гости. Но първият гост, който пресече прага на виетнамски дом след полунощ, трябва да е с добър характер, иначе семейството ще страда през годината. Ти добър ли си по характер?
— Не.
— Е, тогава излъжи — засмя се Сюзан.
— Казаха ми, че празникът продължава още цяла седмица.
— Официално — още четири дни, но всъщност наистина е около седмица. Просто не можеш да свършиш никаква работа, защото всичко е затворено. Хубавото е, че навсякъде опустява, като в призрачен град. Ресторантите и баровете са отворени само нощем и хората се веселят всяка вечер. Но празниците във всеки град и район си имат особености. Къде ще си на Тет?
Замислих се. Сигурно в затвора.
— Не съм сигурен — отвърнах.
— Разбирам. — Тя помълча за миг. — Щом два пъти си бил тук, сигурно си прекарвал Тет в Сайгон.
— Прекарах го през седемдесет и втора и шейсет и осма.
Сюзан кимна.
— Зная за Тет шейсет и осма. Не ме бива много по история, но поне това ми е известно. Къде беше?
— Край Куанг Три.
— Чувала съм, че в Куанг Три и Хюе било много тежко. Можеш да прекараш Тет в Хюе. Там вдигат голям празник.
— Не съм сигурен къде ще бъда по това време.
— Поне знаеш ли какво ще правиш утре?
— Утре ще разглеждам забележителностите.
— Добре. Имаш нужда от екскурзовод, а аз съм свободна.
— Бил може да се ядоса.
— Ще го преживее. — Тя пак се засмя и запали нова цигара. — Виж, щом ще ходиш на север, трябва да понаучиш едно-друго. Ще ти дам някои полезни съвети.
— Вече достатъчно ми помогна. И какво разбираш под това „на север“?
— Просто така се казва. На север. Някъде на север от Сайгон и другите големи градове — обикновено някое място, на което не би трябвало да ходиш. Нали така?
— Да.
— Е, ако искаш, утре ще ти покажат истинския Сайгон.
— Това доста надхвърля повика на дълга.
Тя ме погледна през цигарения дим.
— Виж, Пол, не… Не те свалям.
— Не съм си го и помислял.
— Добре. Женен ли си? Позволено ли е да ти задам този въпрос?
— Не съм женен, но съм… как му викат сега?
— Обвързан.
— Точно така. Обвързан съм.
— Добре. И аз. Гаджето ми е идиот, обаче това е друга история. Принстън. Има ли нужда да пояснявам?
— Е, Принстън обяснява всичко.
— Надявам се, че не си учил в Принстън.
— Боже опази. Завърших военен колеж — с пълно отличие.
— О… Както и да е. Това съм аз. Не съм…
Донесоха плодовете и кафето.
Оркестърът вече свиреше мелодии от шейсетте и започна „За пръв път в живота ми“ на Стиви Уондър, 1968-а.
Сюзан загриза някакъв плод, после избърса устните си със салфетка. Стори ми се, че се кани да си тръгне, но тя ме попита:
— Искаш ли да потанцуваме?
Това ме изненада, но отвърнах:
— Разбира се.
Изправихме се и отидохме на малкия претъпкан дансинг. Хванах я през кръста и установих, че в нея има много женственост. Затанцувахме. Малко се колебаех относно развитието на нещата, обаче може и да бърках. Бе й втръснало от Бил и искаше да изпита тръпката от вечеря със Супершпионина.
Оркестърът свиреше „Не мога да откъсна очи от теб“. Тялото й беше топло, тя танцуваше добре и усещах твърдите й гърди, притиснати към моите. Брадичката й почиваше върху рамото ми, но лицата ни не се докосваха.
— Приятно е — каза тя.
— Да, наистина.
Танцувахме на покрива на хотел „Рекс“, осветената корона се въртеше над нас, звездите сияеха в небето, духаше топъл тропически ветрец и оркестърът свиреше бавна танцова музика. Помислих си за Синтия, въпреки че държах в прегръдките си Сюзан. Помислих си за малкото ни кратки мигове и за това, че никога не сме изживявали такъв момент. Установих, че с нетърпение очаквам Хаваите.