Седнах и разгърнах „Интернешънъл Хералд Трибюн“ на кръстословицата, която бе взета от „Ню Йорк Таймс“ и беше решена до половината. Проучих я за миг, после забелязах, че номер 32 е отметнат.
Отворих пътеводителя на Хюе. Имаше карта на града и индекс на забележителностите. Номер 32 бяха Мандаринските зали, които се намираха в императорската резиденция, оградена част в Цитаделата на Стария град.
По обяд на уречения ден трябваше да се срещна там със свръзката си. Той — или тя — бе виетнамец. Не знаех нищо повече.
Ако поради някаква причина пропуснех този час или не дойдеше никой, срещата се прехвърляше за два часа. Според господин Конуей алтернативната явка трябваше да е място, обозначено с обратните цифри на 32. Проверих в картата и видях, че 23 е Императорската библиотека, която се намираше в най-вътрешната част на императорската резиденция, наречена Забранения пурпурен град.
Третият вариант беше в четири часа и мястото се обозначаваше със сбора на двете цифри, който на картата бе исторически храм, наречен Чуа Ба, извън стените на Цитаделата.
Ако свръзката ми не се появеше на нито една от трите явки, щях да се прибера в хотела и да чакам съобщение. Трябваше да съм готов за незабавно заминаване.
Всичко това ми се струваше малко мелодраматично, обаче сигурно се налагаше. Не ми допадаше и мисълта да се доверя на виетнамец, но трябваше да приема, че хората във Вашингтон си знаят работата. Искам да кажа, вижте само какви успехи бяха постигнали тук.
Отметнах още няколко цифри в кръстословицата и я реших донякъде. Забелязах, че госпожа Уебър е познала някои адски трудни въпроси. Явно беше умна жена и си имаше свои цели — а може да бяха и на някой друг.
Утрешният ден обещаваше да е интересен.
10.
Слязох от асансьора и в осем и десет бях във фоайето на хотела.
Сюзан Уебър седеше под една палма и четеше списание. Краката й бяха кръстосани. Носеше черен спортен панталон и удобни обувки. Когато се приближих, видях, че списанието е на английски и се казва „Виетнам Икономик Таймс“.
Тя остави списанието и се изправи. Беше с тясна червена копринена риза с три четвърти ръкави и висока мандаринска яка. На шията й висяха слънчеви очила, а на кръста й бе закопчан гаден найлонов банан.
— Добро утро — каза Сюзан. — Тъкмо щях да започна да те търся.
— Жив и здрав съм.
— Снощи май прекалих с пиенето. Извинявам се.
— Определено не бях в състояние да преценя. Надявам се, че не ти е било скучно.
— Обичам да разговарям със сънародници.
Тази сутрин госпожа Уебър беше малко по-хладна от предишната вечер, което си бе разбираемо. Махнете алкохола, музиката, свещите и звездната нощ и жените стават по-резервирани към снощния си кавалер, даже да са се събудили в едно и също легло.
Носех обичайните си панталони каки и риза с къси ръкави.
— Добре ли съм облечен за черква? — попитах я.
— Нормално. Готов ли си?
— Чакай само да оставя ключа от стаята. — Отидох на рецепцията и дадох ключа на служителя. — Някакви съобщения?
Той провери в кутията ми.
— Не, господине.
Запътих се към изхода, където стоеше Сюзан. Това с паспорта наистина бе досадно. Манг знаеше, че заминавам на другия ден и че без паспорта не мога да пътувам.
— Виждам, че не са ти върнали паспорта — каза Сюзан, когато се приближих. — Но съм сигурна, че ще си го получиш днес, ако властите са убедени, че утре заминаваш.
— Май ще трябва да си го взема от щаба на Гестапо.
— Обикновено просто го връщат в хотела. Или ще ти съобщят да си го вземеш на летището. Но това означава, че се прибираш у дома по-рано, отколкото си мислиш.
Това напълно ме устройваше, обаче не й го казах.
— Носиш ли визата си? — попита ме тя.
— Визата ми е на рецепцията.
Сюзан се замисли за миг.
— Винаги трябва да носиш със себе си ксерокопия на паспорта и визата си.
— Носех. Полицаите ги откраднаха от сака ми на летището.
— О… Ще уредя да направят ксерокс на визата ти. — Тя отиде на рецепцията и поговори със служителя, който отвори някакво чекмедже, извади лист хартия, прочете го и й каза нещо. Сюзан се върна при мен. — От полицията са взели визата ти.
Не отговорих.
— Е, не се безпокой.
— Защо?
— Никой няма да ни спре. Готов ли си?
Излязохме. Беше по-горещо от предишния ден. В неделя движението по „Ле Лой“ не бе толкова натоварено, обаче велосипедите и циклосите бяха колкото в събота.