Сюзан даде на портиера един долар и тръгнахме към един червен мотопед, паркиран на тротоара. Тя спря до него, извади пакет цигари от банана и запали.
— Имам нужда от цигара, преди да тръгнем. — Усмихна се. — А ти може да имаш нужда, след като потеглим.
— Защо не вземем такси?
— Скучно е. — Тя потупа мотопеда. — Това е „Минск“, сто седемдесет и пет кубика. Руска машина, подходяща за града. Имам и мотор, „Урал“, седемстотин и петдесет кубика, истински звяр. Страхотен е за извънградско и за черни пътища. — Дръпна от цигарата. — Руснаците правят прилични мотори и кой знае защо, винаги има резервни части.
— Няма ли каски?
— Във Виетнам не ти трябва каска. Караш ли мотор?
— Когато бях на твоята възраст.
— Когато си бил на моята възраст, в Щатите не е имало закон за носене на каски. Ти носил ли си?
— Май че не.
Тя отново дръпна.
— Видя ли номера?
— Не успях да го открия.
— Как така? Аз отметнах номер трийсет и две на кръстословицата. Не го ли забеляза?
— Не съм чак толкова интелигентен. На няколко пъти съм падал от мотор.
Сюзан се засмя.
— Трийсет и две. Ще го запомня вместо теб. Всъщност какво означава?
— Трийсет и две вертикално ли? Като че ли беше „скара“.
На нея не й се стори смешно, обаче го преглътна.
Наблюдавах я, докато допушваше цигарата си. Тя издържа изпита на пряка слънчева светлина — дори изглеждаше по-добре от предишната вечер, имаше приятен тен и по-големи и по-светли очи, отколкото ми се беше сторило на пламъчето на свещта. Освен това ризата и панталонът й стояха страхотно.
Сюзан дръпна за последен път и каза:
— Ох, наистина трябва да ги откажа. — Хвърли фаса в канала. — Сутринта отидох в службата и пратих факса.
— Благодаря.
— По тяхно време беше към седем вечерта в събота, но някой ми отговори. Там работят до късно, където и да са.
— Какво отговориха?
— Просто потвърдиха, че са получили факса, и казаха да ги държим в течение. Поискаха да им кажа час, в който с теб ще сме близо до факса, за да ти дадат поверителен отговор. Обещах да съм в офиса в осем вечерта мое време. Добре ли е?
— Ами… като се има предвид, че не ти се плаща да ходиш на работа в неделя, направо е супер.
— Онова, което имат да ти казват, може да почака дванайсет часа — отвърна Сюзан и прибави: — Дотогава може да са ти върнали паспорта или визата. Готов ли си?
Тя си сложи очилата, метна се на мотопеда, запали двигателя и няколко пъти го форсира.
— Скачай. — После извади от джоба си еластична лента и завърза дългата си коса на опашка, за да не й пада в лицето.
Качих се на седалката, която ми беше малка, и се хванах за кожения ремък. Сюзан вдигна стойката и потегли по тротоара, после излезе на улицата. Вдигнах крака върху стъпалата тъкмо навреме, защото тя направи остър обратен завой.
След пет ужасяващи минути стигнахме до катедралата „Нотър Дам“, нелепа готическа сграда с две еднакви кули, само че от тухли, вместо от камък. Отпред имаше затревено площадче, където слязохме от мотопеда. Сюзан го заключи с верига на велосипедната стойка. Спомнях си този площад от 1972-ра и нищо не се беше променило. Даже голямата статуя на Богородица бе оцеляла от войната и комунистическата власт. Във връзка с това попитах Сюзан:
— Как се отнасят комунягите към религията?
— Зависи от програмата в момента. Изглежда, нямат проблеми с будистите, но не си падат по католиците — смятат ги за саботьори.
Запътихме се към катедралата.
— И ти затова ходиш на черква.
Тя продължи, като ми отговори:
— Страшно тормозят протестантите. Пречат на мисионерите, експулсират ги и затварят училищата и черквите им. В Сайгон няма протестантски черкви, само частни служби по домовете. — Стигнахме до стълбището на катедралата и Сюзан ме попита: — Идвал ли си тук през войната?
— Идвал съм. Два пъти, когато се случваше в неделя да съм в Сайгон.
— Значи тогава си бил добър католик.
— В окопа няма лоши католици.
Заизкачвахме се по стълбището на катедралата и Сюзан поздрави неколцина американци и хора с акцент, който определих като австралийски. Забелязах, че няма много виетнамци, и отбелязах този факт.
— Отец Туан води тази меса на английски — поясни Сюзан. — Следващата е на френски, останалите — на виетнамски.