Аз също се надигнах.
— С удоволствие ще попътувам из провинцията — продължи Сюзан. — От година почти не съм излизала от Сайгон. Сигурно ще е интересно да разгледам някои места, свързани с войната, заедно с ветеран.
— Благодаря, но…
— Ще имаш нужда от преводач. Извън градовете не знаят много английски. Нямам нищо против да си взема малко отпуска.
— Сигурен съм, че има къде другаде да отидеш. Например можеш да прекараш една зима в Бъркшир.
— Винаги прекарвам отпуските си извън Виетнам, но сега ми се ще да попътувам из страната.
— Сигурен съм, че Бил с радост ще дойде с теб.
— Той не харесва Виетнам. Не можеш да го измъкнеш от Сайгон.
— Сигурен съм, че ще направи изключение, особено ако ни търси.
Тя се засмя.
— Можем да пътуваме като приятели. Всички го правят. Имам ти доверие. Ти си държавен служител.
— Струва ми се, че хората, които са ме пратили, няма да одобрят решението ми да си взема компания.
— Ще го одобрят, ако разбират какво представлява Виетнам. Освен езиковия проблем, мъжете, които пътуват сами, безмилостно са атакувани от сводници и проститутки. Това няма да се случи, ако пътуваш с жена. А и така вероятността полицията да ти досажда, е по-малка. Сам мъж поражда подозрения. Не зная защо изобщо са те пратили сам.
Аз също не знаех. Може би заради силното желание да ограничат информацията за това разследване на убийство, което всъщност не беше разследване на убийство. Усмихнах се.
— Откъде да зная, че не си двойна агентка?
Сюзан също се усмихна.
— Аз съм скучаеща инвестиционна консултантка. Имам нужда от малко вълнения.
— Карай си мотопеда.
— Карам го. Обмисли предложението ми. Довечера мога да оставя съобщение в службата, да си събера багажа и най-късно утре сутрин в десет да съм в „Рекс“.
— Ами Бил?
— Какво толкова се занимаваш с него?
— Това си е мъжка работа. Има ли оръжие?
Сюзан се засмя.
— Не. Няма, разбира се. Във Виетнам притежаването на оръжие е тежко престъпление.
— Радвам се.
— Ще му пратя телеграма от първата ни спирка — каза Сюзан. — Където и да е тя.
— Ще си помисля.
— Добре но ако решиш да ме вземеш, искам да разбереш, че отношенията ни ще са чисто платонични. Сериозно. Сама ще си плащам стаята, а ти ще си свободен да се забавляваш с местните жени, освен ако нямам нужда от компания за вечеря.
— Кой ще плаща вечерята?
— Ти, разбира се. Аз поръчвам, ти плащаш. И когато се налага да излизаш на тайни срещи, ще изчезвам.
Замислих се за всичко това, седнал на тревата в парка на президентския дворец, заобиколен от сайгонските сгради, уханието на цветята и слънчевата светлина. Погледнах я и очите ни се срещнаха.
Сюзан запали нова цигара, обаче продължи да мълчи.
Свикнал съм да работя сам и го предпочитам. Ако се прецаках, вашингтонските ми приятели щяха да се разочароват и може би да ми съчувстват, в зависимост от обстоятелствата. Ако се прецаках, докато пътувах с жена, щяха да ме обесят за ташаците. Джеймс Бонд никога не бе имал такива проблеми.
Освен това изобщо не бях сигурен какви са намеренията на Сюзан. Тя убедително беше обяснила, че иска да пообиколи страната, после идваше моментът с вълненията и приключенията и това можеше да е главният й мотив. На второ място бе моя милост. Голям съм чаровник. Обаче не чак толкова.
Във всеки случай нейните мотиви нямаха абсолютно никакво отношение към възложената ми задача. Когато водя следствие, съм напълно съсредоточен и даже не си и помислям за жени. Почти никога. Сегиз-тогиз, но само в свободното си време.
И после, разбира се, стоеше въпросът със Синтия. Тя беше професионалистка и работеше с много мъже, затова бях сигурен, че ще ме разбере. А може би нямаше.
— Мислиш ли?
— Гледах ей онова водно конче.
— Ами тогава ми съобщи решението си до шест утре сутринта. После, както казваме в бизнеса, офертата се анулира. — Сюзан си обу чорапите и обувките, закопча си ризата, изправи се и си сложи слънчевите очила.
Станах и докато тя си закопчаваше банана, си облякох ризата. — Готов ли си?
Спуснахме се по склона към паркинга. Сюзан отключи веригата на мотопеда, извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.
— Обаждам се в „Рекс“ — осведоми ме тя, после заговори на виетнамски и спомена името ми. Отговорът очевидно не я задоволи и гласът й стана малко остър. Кучка. След дълга поредица едносрични думи и съгласни Сюзан затвори. — Нямало нищо за теб. Но им дадох номера на мобифона си и им казах да ми позвънят веднага щом донесат паспорта ти или някакво съобщение за теб.