След това мястото, на което стоях, ми се видя неудобно и аз наново се покачих на върха на пирамидата.
Генчовото куче нищо не изкара. След един час бай Иван ни повика и ние, като натоварихме багажа си, бързо започнахме да се спущаме по дългия кривулист път към селото.
Наистина, не ударихме нищо, но направихме хубава разходка.
С тая утешителна мисъл ние оставихме на мира Средна гора и нейните кисели сърни.