— Разбира се. Между другото, вие се справихте много добре в джунглата.
— Наистина ли?
Бейнтри кимна сериозно.
Пиърсън остана до прозореца, загледан в полето, бунгалата, оградите и далечния край на джунглата, с която се беше борил и почти бе победил.
— По-добре да тръгваме.
— А? Да, идвам — каза Пиърсън.
Той се извърна бавно от прозореца с лека следа, от някакво недоволство, което се опита, но не успя да разбере.