— Имах предвид, че не ми харесва развитието на настоящите събития. Ти си светски човек, Крокър, и знаеш не по-зле от мен, че кръстниците не пищят истерично при среща с кръщелниците си, освен ако нямат много уважителна причина. Смятам за най-целесъобразно да хвърля едно око.
Което и сторил. Влязъл в гостната и като се запознал със съдържанието й, не могъл да не повдигне едната си вежда.
Олджърнън Обри седял на пода и вниманието му било приковано от балона, който безуспешно се опитвал да нагълта. Уфи Просър се бил покатерил върху поличката над камината и гледал надолу с облещени очи. Бинго е схватливо момче и не му трябвало много време, за да проумее, че в атмосферата витаело известно напрежение. Затова преценил, че ще е най-тактично да се прави, че нищо не е забелязал.
— Здрасти, Уфи — поздравил той.
— Здрасти, Бинго — отвърнал домакинът.
— Какво хубаво време — продължил Бинго.
— Дано да се задържи така — изразил надеждите си Уфи.
Сетне обсъдили изгледите за надбягванията в Хърст Парк и последните политически събития в Централна Европа, след което настъпила пауза. Уфи най-после се осмелил да я наруши.
— Знаеш ли, Бинго — започнал той с пресилена безгрижност. — Тъкмо се чудех дали не си забелязал нещо ей там на пода до камината. Знам, че е само плод на въображението ми, но все пак си казах: я аз да попитам…
— Бебето ли имаш предвид?
Уфи изпуснал продължителна хриптяща въздишка.
— Значи, наистина е бебе? Искам да кажа — ти също го виждаш, нали?
— Ами да, дори с невъоръжено око. Гъци-гъци — добавил той в желанието си да включи детето в разговора и да не се чувствува пренебрегнато. — На тати момчето.
Уфи се стреснал.
— Тати ли каза?
— Тати, разбира се.
— Твое ли е това…?
— Мое!
— Онова същото, на което подарих сребърната чаша?
— Никой друг.
— Тогава какво прави тук?
— Просто ти е дошло на гости.
— Ами защо не каже така от самото начало! — заоплаквал се Уфи, напускайки поличката. — Щеше да ми спести ужасни душевни преживявания. Снощи се прибрах малко късничко и легнах да си отдъхна на пода, а като се събудих, насреща ми някаква страшна мутра — облещила се право в лицето ми. Естествено е да помисли човек, че напрежението не му е понесло и че започват да му се привиждат някои неща.
— Искаш ли да целунеш кръщелничето си? — предложил Бинго.
Уфи се разтърсил в силни гърчове.
— Не говори така дори на шега — замолил го той и загледал Олджърнън Обри от безопасно разстояние. — Като си помисля само — промърморил след известно мълчание, — че бях намислил да се женя.
— Че какво й е на женитбата! — засегнал се Бинго.
— До известна степен нищо й няма — съгласил се Уфи. — Но какъв риск! Отслабиш ли за миг бдителността си, зазяпаш ли се малко встрани — и прас! — виж какво може да те сполети.
— Цуци-муци — казал Бинго.
— Стига с това „цуци-муци“ — отвратително е! Бинго — продължил Уфи с разтреперан глас, даваш ли си сметка, че ако не се беше натресъл онзи ден на обяд, същото можеше да ме сполети и мен? Да — пребледнял Уфи дори под обилните си пъпки. — Уверявам те. Определено бях решил да направя на онова момиче предложение — по време на кафето. Но ти се лепна и ме отърва. — Той си поел дълбоко въздух. — Бинго, стари приятелю, защо ми се струва, че ме беше молил за петачка или нещо подобно?
— Десетачка — уточнил Бинго.
Ала Уфи поклатил глава.
— Малко. Ще имаш ли нещо против една петдесетачка?
— Но, моля те.
— Няма да протестираш, нали?
— Ни най-малко, стари приятелю.
— Добре — казал Уфи.
— Много добре — додал Бинго.
— Извинете, сър — намесил се Коркър откъм вратата. — Току-що се обади отдолу портиерът — госпожа Литъл чака господин Литъл във фоайето.
— Кажи й, че пристигам — рекъл Бинго.