Докторът беше изпаднал в състояние на изключително спокойствие и разсъждаваше върху тайната на съществуванието. Тялото му така удобно се беше разположило в шезлонга, че напомняше за себе си само доколкото изпитваното от него смътно усещане за наслада се добавяше към облекчението, изпитвано от душата. В това състояние на освобождаване душата сякаш надзърташе отгоре към плътта, доброжелателно търпелива, както се отнасяме към приятел, който ни досажда, но ни дарява с любов. Усещаше разума си необикновено буден и жив, но без това да се дължи на безпокойство или притеснение; в подвижността на ума му имаше увереност — вероятно по същия начин великият физик се движи сред познатите си символи; в бистротата на мисълта му се появи абсолютно блаженство, каквото има в чистата красота. Изпитваше върха на съвършенството. Беше господар на пространството и времето. Нямаше въпрос, който да не може да разреши, ако пожелае; всичко беше изключително просто и ясно; изглеждаше глупаво да размишлява върху трудностите на съществуванието, след като беше получил върховното удоволствие да съзнава, че може да извърши всичко, което пожелае.
IX
Д-р Сондърз ставаше рано. Едва беше пукнала зората, когато излезе на верандата и повика Ах Кай. Момчето му донесе закуската — дребни сочни банани, известни под името „дамски пръсти“, и както винаги, пържени яйца, препечен хляб и чай. Докторът яде с апетит. Нямаше много багаж за стягане. Оскъдният гардероб на Ах Кай се побираше в кафяв хартиен плик, а на доктора — в китайското куфарче от светла свинска кожа. Медикаментите в хирургическите инструменти бяха в една тенекиена кутия с неголеми размери. Трима-четирима туземци стояха на стъпалата, водещи към верандата — пациенти, които искаха да се консултират с доктора, и той ги прие горе един по един, докато закусваше. Каза им, че заминава тази сутрин. После отиде до къщата на Ким Чинг. Тя беше сред плантация от кокосови палми. Представляваше внушително бунгало, най-голямото на острова, тук-таме с архитектурно оформление, което да му придава стил, но претенциозността му странно контрастираше с окаяната обстановка. Нямаше градина, а по земята наоколо имаше захвърлени множество консервени кутии и парчета от опаковъчни сандъци — мястото беше запустяло. Пилета, патици, кучета и свини се ровеха и търсеха нещо за ядене сред отпадъците. Бунгалото беше в европейски стил с шкафове от опушен дъб, с американски столове-люлки, каквито човек вижда в хотелите на Средния запад; тук-таме имаше маси, тапицирани с плюш. На стените бяха окачени увеличени снимки в масивни златни рамки на Ким Чинг и многочисленото му семейство.
Ким Чинг беше висок и як, с величествен вид; беше облечен в бели памучни панталони, на врата му висеше верижка за часовник от чисто злато. Изказа задоволството си от резултата на операцията — виждаше много по-добре от очакваното, но въпреки това искаше да задържи д-р Сондърз на острова още малко.
— Само глупак се качва на тази шхуна — каза той, когато докторът сподели, че ще отплава с капитан Никълз. — Тука ти е много удобно. Защо не чакаш? По-добре чакай холандското коланче. Никълз много лош човек.
— Ти самият не си много добър човек, Ким Чинг.
Търговецът приветствува тази нападка, като показа ред драгоценни златни зъби в бавна, разплута усмивка, в която нямаше намек за несъгласие. Докторът му допадаше и той му беше благодарен. Като видя, че няма начин да го убеди да остане, престана да настоява. Д-р Сондърз даде последните си препоръки и си взе довиждане. Ким Чинг го изпрати до вратата и там се разделиха. Докторът слезе до селото и купи провизии за пътешествието — пакет ориз, клонка с банани, консерви, уиски и бира; даде ги на един китаец, за да ги занесе на брега и да го изчака там; и се върна в странноприемницата. Ах Кай беше готов, а един от сутрешните пациенти чакаше да носи багажа, с надежда да припечели. Когато стигнаха на брега, видяха един от синовете на Ким Чинг, дошъл да го изпрати. По поръчка на баща си беше донесъл топ китайска коприна като прощален подарък, както и квадратно пакетче, завито в бяла хартия, покрита с китайски йероглифи — за чието съдържание д-р Сондърз се досети.
— Шенду17?
— Баща ми казва, че е добро качество. Може нямаш запаси за пътуване.
На корабчето не се виждаха признаци на живот, а лодката я нямаше на брега. Д-р Сондърз извика, но гласът му беше слаб, гърлен и не се чуваше надалече. Ах Кай и синът на Ким Чинг също извикаха, но напразно — никой не отговори, затова сложиха багажа и припасите в една плоскодънна лодка и туземецът подкара доктора и Ах Кай към корабчето. Когато наближиха, д-р Сондърз отново извика.