— Как ти се вижда, Фред? — продължи той. — Мисля, че си направихме голямо добро, като взехме док на борда.
— По-добре готви от Том, не отричам.
И тримата ядоха с голям апетит. Капитанът запали лулата си.
— Ако не получа впоследствие болки, ще те обявя за чудотворец, док.
— Няма да получиш болки.
— Направо не мога да проумея как човек като тебе се е заселил във Фу-Чжоу. Можеш да направиш цяло състояние в Сидни.
— Добре ми е и във Фу-Чжоу. Китай ми допада.
— Ами?! Учил си в Англия, нали?
— Да.
— Чувал съм да казват, че си бил специалист, имал си голяма практика в Лондон и бог знае какво още.
— Не вярвай на всичко, което чуваш.
— Изглежда невероятно, че си захвърлил това, за да се заселиш в някакъв си долен китайски град. Сигурно си изкарвал луди пари в Лондон.
Шкиперът го погледна с неспокойните си сини очички, а ухиленото му лице беше позеленяло от злоба. Но докторът не реагира на нападките му. Усмихна се, показа едрите си, потъмнели зъби; умните му очи бяха все така оживени — не даде признаци да е смутен.
— Ходил ли си оттогава в Англия?
— Не. Защо да ходя? Домът ми е във Фу-Чжоу.
— Не те виня. Ако ме питаш, с Англия е свършено. Прекалено много правила и закони имат, за да ми се харесва. Как пък не могат да оставят човека на мира? Това ми е чудно. Няма те в справочника на практикуващите, нали?
Той изстреля въпроса си внезапно, сякаш искаше да завари доктора неподготвен. Но беше срещнал достоен партньор.
— Не казвай, че не ми вярваш, капитане. Трябва да имаш доверие на доктора си. Иначе няма да успее да ти помогне толкова, колкото искаш.
— Нямал съм ти доверие ли? Ако ти нямах доверие, сега щеше да си другаде.
Капитан Никълз изведнъж стана страшно сериозен — този въпрос пряко го засягаше.
— Зная, че между Бомбай и Сидни няма никой, който да може да се сравни с тебе — а ако са ми казвали истината, не би ме учудило, ако и в Лондон на всяка крачка се срещат хора, за които си на почит и уважение. Зная, че имаш всички научни степени, които съществуват. Чувал съм да казват, че ако си стоял в Лондон, досега да са ти дали титлата баронет.
— Мога само да ти кажа, че имам повече научни степени, отколкото ми трябват — засмя се докторът.
— Странно, че те няма вписан в книгата. Как се казваше тя? А, „Медицински указател“.
— Откъде знаеш, че ме няма? — промърмори докторът с усмивка, но нащрек.
— Един познат от Сидни потърси там името ти. Разказваше за теб на друг доктор, негов приятел, и казваше, че ти си направо страхотен и така нататък и просто от любопитство взеха, че те потърсиха.
— Може приятелите ти да са търсили в някое старо издание.
Капитан Никълз хитро се ухили.
— Може. Не ми беше дошло на ум.
— Както и да е, обаче за твое сведение, капитане, никога не съм виждал затвора от вътрешната му страна.
Шкиперът леко трепна. Веднага се овладя, но лицето му смени цвета си. Д-р Сондърз случайно беше улучил, затова очите му заблестяха. Шкиперът се засмя.
— Бива си те. И аз не съм го виждал, док, но не забравяй, че не са малко хората, дето отиват в затвора не по своя вина, и не са малко хората, които биха отишли там, ако не бяха решили, че по-добре им подхожда да сменят климата.
Те се спогледаха и отново се засмяха.
— Какво смешно има в това? — попита Фред Блейк.
X
Надвечер съзряха острова, където капитан Никълз беше решил да прекарат нощта — конус, покрит с дървета до върха, поради което наподобяваше картина на Пиеро де ла Франческа19 и като го обиколиха, стигнаха до мястото за закотвяне, описано в справочника за корабоплаване. Беше закътано скалисто заливче с толкова бистра вода, че ако погледнеш отвъд борда, на дъното на океана се виждаха фантастичните цветове на коралите. Минаваха ята риби — като туземци в гора, пробиващи си път сред познатата джунгла. За доста голямо учудване там завариха закотвена шхуна.
— Какво е пък това? — попита Фред Блейк.
Очите му бяха разтревожени и наистина беше странно в неподвижния хлад на вечерта да влезеш в тихото заливче на завет до зеления хълм и да видиш там поклащащ се на водата кораб. Лежеше на дрейф с прибрани платна и в присъствието му на това толкова самотно място имаше нещо злокобно. Капитан Никълз погледна през бинокъла.
— За лов на бисери е. От пристанището в Дарвин. Кой я знае какво прави тука. Край островите Ару имаше много от тия шхуни.