— Виж какво, Райън — казах аз. — Извинявай за ония пет долара. Все мисля да ти ги върна, но истината е, че каквото имах, едва ми стигаше да свързвам двата края.
— Забрави ги — каза той. — Какво са пет долара? Зная, че си добро момче. Хубав човек си ти, Бил. Защо са им на хората пари, ако не за да ги заемат на приятелите си, когато късметът им не работи?
— На твое място и аз бих направил същото, Райън — казах аз, като използувах репликата му. Ако някой ни чуеше, щеше да си помисли, че сме кръвни братя.
Капитан Никълз се ухили при мисълта за сцената, която бяха разигравали. Измамническата му природа му носеше естетическа наслада.
— Чин-чин — казах аз.
И двамата отпихме от бирата.
— Виж какво, Бил — каза той, като изтри уста с опакото на ръката си. — Направих за тебе справки. Казват, че си добър моряк и така нататък, нали знаеш?
— Няма по-добър от мене — казах аз.
— Ако човек не си намира работа известно време, предполагам, че това се дължи повече на лош късмет, отколкото на лоша слава.
— Така си е — казах аз.
— Имам добра вест за тебе, Бил — продължи той. Искам да ти предложа работа.
— Ще я приема. Каквато и да е.
— Така те искам — рече той. — Знаех си, че мога да разчитам на тебе.
— Каква е работата? — попитах аз.
Макар да се усмихваше, сякаш виждаше изгубеният си брат, когото обича повече от всичко на света, той така ме погледна, че разбрах — работата не е шега. Гледаше ме свирепо.
— Можеш ли да си държиш устата затворена?
— Като мида.
— Това е добре — каза той. — Какво ще кажеш да вземеш един малък платноход за лов на бисери — знаеш какъв — кеч, каквито има покрай остров Четвъртък и пристанището на Дарвин, и няколко месеца да обикаляш островите?
— Изглежда ми добре — казах аз.
— Е, това ще ти бъде работата.
— Търговия ли? — попитах аз.
— Не, развлечение.
Капитан Никълз се изкикоти и продължи:
— Едва не му се изсмях в лицето, като го чух, обаче човек трябва да внимава, много хора нямат чувство за хумор, затова останах сериозен, като че бях съдия. Той отново ме изгледа и разбрах, че може да се превърне в мръсен клиент, ако го изкараш от кожата.
— Ще ти кажа за какво става дума — каза той. — Един млад човек, мой познат, прекалено много се товари с работа. С татко му сме приятели и уреждам това, за да му направя удоволствие, нали разбираш? Той заема много добра служба, има голямо влияние на разни места.
Той отново отпи от бирата. Аз не свалях очи от него, обаче не казах нито дума. Нито буква.
— Старият е притеснен, единствено хлапе му е, нали схващаш. Сам зная какво е, като гледам собствените си хлапета. Ако някое го заболи палеца на крака, цял ден ми е криво.
— Добре те разбирам — казах аз. — Самият аз имам дъщеря.
— Едничка ли ти е? — попита той.
Кимнах утвърдително.
— Голяма работа са децата — рече той. — Нищо не носи повече щастие в живота на човека.
— Прав си — съгласих се аз.
— Въпросното момче винаги е имало крепко здраве — продължи той, като поклащаше глава. — Дробовете му нещо не са в ред. Докторите казват, че най-доброто за него е да направи пътешествие с кораб. На татко му обаче не се хареса идеята да го качи на който и да е стар кораб и като разбра, че този кеч се продава, го купи. Нали разбираш — не си обвързан и можеш да пътуваш където поискаш. Приятен, лек живот — това желае той за момчето си — искам да кажа, няма закъде да бързате. Избирате си подходящо време и като стигнете до остров, където ви се вижда, че може да поостанете, просто оставате. Чувал съм, че между Австралия и Китай има дузини такива острови.
— Хиляди — казах аз.
— Главното е момчето да не се притеснява. Татко му иска да стоите далече от места, където има хора.
— Може — казах аз и го погледнах невинно, като новородено бебе. — Колко време ще трае?
— Не зная точно — каза той. — Зависи от здравето на момчето. Може два-три месеца, може година.
— Ясно. А колко ще получа за това?
— Двеста лири, когато пътникът ти се качи на борда, и двеста при завръщането.
— Направи ги петстотин и съм готов на всичко — казах аз. Той не отговори, но ми хвърли мръсен поглед и издаде челюстите си напред. Боже господи, какъв красавец изглеждаше така. Ако има някое качество, което притежавам, то е, че съм тактичен. При желание той можеше да ми направи живота доста неприятен. Знаех това и имах чувството, че ако не внимавам, ще го направи. Затова просто свих рамене, все едно, че ми беше безразлично, и се засмях.