— Така изглежда.
— Господи, какъв лош късмет имам.
Докторът се усмихна. Австралиецът го покани да седне. Нощта беше застинала неподвижно — като смъртта. Звездите се оглеждаха от своите далечни разстояния в гладката водна повърхност. Двамата мъже мълчаха. Казват, че ако вярваш в нещо прекалено силно, то се случва. За японеца, който лежеше и умираше, без да чувствува болка, това не беше край, а обръщане на нова страница; със същата сигурност, с която знаеше, че слънцето ще изгрее след няколко часа, той знаеше, че си отива от този живот в друг живот. Карма28 — деянията на живота му сега и другите пъти, когато беше живял, щяха да намерят своето продължение; възможно е, както беше изтощен, любопитството в какво ще се прероди, да беше единствената изпитвана от него емоция (независимо дали това го плашеше, или забавляваше). Д-р Сондърз задряма. Събуди се, като усети, че някой го дърпа за ръката. Беше чернокожият.
— Ела бързо.
Зазоряваше се. Още не беше ден, но светлината на звездите гаснеше и небето имаше призрачен вид. Докторът слезе долу. Гмурецът си отиваше. Очите му все още бяха отворени, но пулсът му се беше загубил и хладината на смъртта беше обгърнала тялото му. Внезапно издаде лек звук — тихо, умолително и смирено, каквато изобщо е природата на японците — и умря. Двамата спящи се бяха събудили — единият седеше накрая на койката си, протегнал навън крака, а другият, сякаш за да се огради от това, което се случваше толкова близко до него, седеше на пода с гръб към умиращия и държеше главата си в ръце. Когато докторът се качи на палубата и съобщи за станалото на капитана, той просто сви рамене и рече:
— Не са издръжливи тия японци.
Зората вече се стелеше по водата и първите лъчи на слънцето докосваха безмълвната повърхност със студени и нежни цветове.
— Е, аз ще се връщам на „Фентън“ — каза докторът. — Капитанът искаше да отплава на разсъмване.
— Не е зле да закусиш, преди да потеглиш. Сигурно си много изгладнял.
— Не бих се отказал от чаша чай.
— Виж какво, имам малко яйца — пазех ги за японеца, но вече не му трябват — да ядем бекон с яйца.
И извика кука.
— Доял ми се е бекон с яйца — каза той, като потриваше ръце. — Трябва да са все още доста пресни.
Междувременно кукът им донесе чай, бисквити и закуската, от която се вдигаше пара.
— Боже как хубаво мирише — възкликна австралиецът. — Смешно е да го казвам, обаче никога не ми омръзва да ям бекон с яйца. Когато съм у дома, всеки ден ми правят. Понякога жената ми дава нещо друго за разнообразие, обаче това харесвам най-много.
Когато чернокожият връщаше д-р Сондърз на „Фентън“, докторът размишляваше, че смъртта е по-смешна дори от смешния факт, че капитанът на шхуната обичаше да яде бекон с яйца всяка сутрин на закуска. Гладкото море блестеше като излъскан метал. Цветовете му бяха бледи и нежни като цветовете в будоара на някоя маркиза от XVIII век. На доктора му се виждаше много странно, че хората умират. Имаше нещо абсурдно в мисълта, че този ловец на бисери, наследник на безброй поколения, резултат от сложния процес на еволюцията, която беше започнала още с образуването на планетата, сега и тука, поради стечение на неблагоприятни обстоятелства, които не се побираха в ума на човек, трябваше да срещне смъртта в това забравено, пусто място.
Когато лодката пристигна, капитан Никълз му подаде ръка, за да се качи на борда. В момента се бръснеше.
— Какво ново?
— Умря.
— И аз така мислех. Как ще го погребат?
— Не зная. Не питах. Предполагам, че ще го хвърлят през борда.
— Като куче?
— Защо не?
Шкиперът прояви признаци на раздразнение, които доста учудиха д-р Сондърз.
— Това не може да стане. Не на кораб под британски флаг. Ще трябва да го погребат както подобава. Искам да кажа, ще има опело и тем подобни.
— Той е бил будист29, шинтоист30 или нещо такова, нали разбираш?
— Независимо. В морето съм, човече божи, повече от тридесет години — ако някой умре на британски кораб, погребват го по британски обичай. Смъртта прави всички равни, док, ти поне сигурно го знаеш; в такова време не може да сме против умрелия само защото бил японец, негър или италианец, или някакъв друг. Ей, момчета, спуснете една лодка и то по-внимателно. Ще прескоча до шхуната. Като видях, че толкова дълго не си идваш, веднага си рекох, че сигурно се е случило най-лошото. Затова ме завари да се бръсна.
28
В будизма — влияние на всеки изживян живот като „съдба“ върху следващия след „прераждането“ живот. — Б.пр.
29
Будизъм — религия в Югоизточна и Източна Азия, от Индия — I хилядолетие пр.н.е. Проповядва равенство на хората в „страданието“ и в правото на „спасение“, постигащо се в състояние на нирвана (висше блаженство и покой, аскетизъм). Според будизма материалният свят е илюзорна проява на непрекъснато пламващи частици, носители на Духовното начало. — Б.пр.
30
Шинтоизъм — японска религия, предхождаща будизма, основана на анимистични вярвания; култ към божествата на природата и предците. — Б.пр.