— Е, стига толкова — извика той. — Да не си въобразявате, че изнасяте концерт? Няма да стоим тука цяла нощ.
Те рязко спряха и той ги огледа свирепо. Погледът на доктора се спря върху малкия вързоп от чувала за копра, който лежеше на палубата в средата на кръга. Кой знае защо, помисли си за малкото момче, което е бил гмурецът — с жълто лице и очи, черни като трънки, играло някога по улиците на някой японски град; водено по празниците от майка си, облечена в красивата си японска дреха, с украшения в изящно подредената коса и обута в дървените гета31 да види цъфналите вишневи дървета и храма — където са му давали сладкиш, а може би веднъж, облечено цялото в бяло с клонка от ясен в ръката, то е отишло със семейството си на поклонение и е гледало как слънцето изгрява иззад върха на Фуджияма — свещената планина.
— Сега ще кажа още една молитва и когато стигна до думите „… затова ние предаваме тялото му на дълбините“ (и гледайте да не ги изпуснете), без изобщо да се помайвате, грабвате го и го хвърляте през борда. Ясно ли е? Капитане, най-добре нареди на двама души да се приготвят!
— Ти, Боб, и Джо.
Мъжете пристъпиха напред и се наведоха да хванат тялото.
— Не още, глупаци такива — извика капитан Никълз. — По дяволите, почакайте думите да излязат от устата ми.
После, без да спира, за да си поеме дъх, той започна бързо да реди молитвата. Продължи така докато явно не можеше да измисли нищо повече и тогава като повиши малко глас, каза: „По своя воля и по велика милост Всемогъщият бог прибира при себе си душата на нашия скъп брат, починал тука. Затова ние предаваме тялото му на дълбините…“. Той хвърли свиреп поглед на двамата мъже, но те го бяха зяпнали с отворени уста. — Хайде де, няма да стоим тука цяла нощ. Мятайте тая мърша през борда.
Стреснати, те сграбчиха малкия вързоп от палубата и го запратиха в морето. Той докосна водната повърхност с едва чут плясък. Капитан Никълз продължи с доволна усмивка на лицето: „… за да гние там и да търси възкресение на тялото си, когато морето върне обратно мъртъвците си. А сега, скъпи обични братя, всички ще отправим молитва към господа бога, моля без мънкане. Господ иска да ви чуе и аз искам да ви чуя. «Отче наш, който си на небето…»“ Той се обърна към моряците и повтори на висок глас първите думи, обаче му пригласяше само Ах Кай.
— Е, момчета, с това свършваме — продължи той с все същия развълнуван глас. — Радвам се, че ми се отдаде възможност да ръководя тази тъжна церемония, както се полага. Изпълнени с живот, ние сме рамо до рамо със смъртта, нещастия се случват и в най-добрите семейства. Искам да знаете, че ако вие заминете за оная страна, от която още никой не си е дошъл32, стига да сте на британски кораб и под британски флаг, може да сте сигурни, че ще ви уредят достойно погребение и ще си отидете от света като верни синове на нашия господ, Исус Христос. В друг случай щях да ви накарам да викнете три пъти „ура“ за своя капитан, за капитан Аткинсън, но тъжен е поводът, по който сме събрани и мислите ни са прекалено дълбоки, за да плачем, затова ще ви помоля да го приветствувате три пъти в своите сърца. А сега, за Отца, Сина и Светаго Духа, ами-и-и-и-н!
Капитан Никълз се обърна настрани като човек, който слиза от амвона, и протегна ръка към капитана на шхуната. Австралиецът сърдечно я стисна.
— Кълна се в бога, първокласно го направи — каза той.
— Въпрос на практика — отговори скромно капитан Никълз.
— Е, момчета, какво ще кажете да се почерпим?
— Добра идея — съгласи се капитан Никълз. Обърна се към екипажа си: „Хайде, приятелчета, връщайте се на «Фентон», а ти, Том, ела после да ни вземеш.“
Четиримата мъже се затътриха по палубата. Капитан Аткинсън извади от каютата си бутилка уиски и чаши.
— И свещеник не би го направил толкова добре — каза той, като вдигна чаша в чест на капитан Никълз.
32
Изопачен цитат от „Хамлет“: „Страхът от неоткритата страна, откъдето никой пътник се не връща“ (превод Л. Огнянов). — Б.пр.