— Божичко каква вълна! — извика Фред.
Огромна стена от зелена вода с пречупващ се вече гребен беше забързала към тях. Сякаш всеки момент можеше да се изсипе отгоре им и тогава безсилният да се изправи „Фентън“ щеше да се преобърне, съборен от вълните. Шкиперът се огледа и натисна кормилото с цялата си тежест. Корабчето зави така, че вълната да ги удари откъм кърмовата част. Внезапно кърмата се изви в посока, обратна на курса, и огромна маса вода с трясък се изсипа върху задната част на корабчето. Направо ги заслепи. После фалшбордът се издигна над морската повърхност. „Фентън’“ се отърси като куче, стъпило на суха земя, и водата започна да се изтича през отворите на палубата.
— Започва да минава границите на шегата — изрева шкиперът.
— Има ли острови наблизо?
— Да. Ако се движим още два часа, може да стигнем откъм подветрената страна.
— Ами рифовете?
— Не са отбелязани на картата. Скоро ще изгрее луната. Вие двамата слизайте долу.
— Аз ще остана на палубата — каза Фред. — В каютата е душно.
— Както желаеш. А ти, док?
Докторът се поколеба. Видът на сърдитото море му беше противен и му беше дотегнало да бъде уплашен. Мислено беше умирал вече толкова много пъти, че се чувствуваше изтощен.
— Мога ли да бъда полезен с нещо?
— Колкото снежната топка в ада.
— Не забравяй, че возиш Цезар и богатствата му — изкрещя той в ухото на шкипера.
Но тъй като капитан Никълз нямаше класическо образование, той не разбра смисъла на шегата.
„Ако ще загивам, да загивам“ — размишляваше докторът, решил, през последните часове, които вероятно му оставаха на земята, да преживее възможно най-много наслади. Отиде долу да доведе Ах Кай. Момчето го последва и слезе с него в каютата.
— Нека да опитаме подаръка на Ким Чинг — каза д-р Сондърз. — Тази нощ можем да бъдем разточителни.
Момчето извади лампата и опиума от куфарчето и с привичното си безразличие започна да му приготвя лулата. Никога първото дръпване не му беше изглеждало толкова сладко. Двамата пушеха, като се редуваха. Постепенно спокойствие обзе душата на доктора. Нервите му спряха да се опъват при всяко поклащане на платнохода. Страхът го напусна. След обичайните шест лули, които приготвяше на доктора всяка вечер, Ах Кай се излегна на пода, понеже мислеше, че вече са свършили.
— Нека продължим — подкани го д-р Сондърз кротко. — Поне веднъж да си позволим това удоволствие.
Люшкането престана да му се вижда неприятно. Постепенно започна да му се струва, че долавя определен ритъм. Какво, че тялото му политваше настрани — духът му се извисяваше над бурята. Той вървеше из безкрая — но знаеше и без Айнщайн, че е ограничен от собствената си мисъл. Отново усети, че трябва да напрегне разума си още малко, за да разгадае някаква голяма тайна — и отново не направи това, защото повече удоволствие му доставяше чувството, че тайната чака да я разгадае. Толкова дълго беше изпитвал тази сладостна мъка, че не си струваше сега, когато всеки миг можеше да се окаже последен, да се лишава нея. Чувствуваше се като възпитан човек, който не би унизил любовницата си, като й даде да разбере, че не вярва на лъжите й. Ах Кай заспа на кълбо на края на матрака. Доктор Сондърз се премести малко, за да не го притеснява. Мислеше за бога и за вечността и вътре в себе си тихо се смееше на нелепостта на живота. На ум му идваха откъслечни стихове. Струваше му се, че вече е умрял и че капитан Никълз, облечен в моряшка мушама, е Харон33, който го откарва към непознати, чудни места. На края и той заспа.
XIV
На разсъмване се събуди от хладината. Отвори очи и видя, че капакът на люка е вдигнат, а после съзря шкипера и Фред Блейк, заспали на матраците си. Бяха слезли без да затворят люка, за да се проветри от острата миризма на опиума. Внезапно осъзна, че ветроходът вече не се клатушка. Надигна се. Чувствуваше известна тежест, понеже не беше навикнал да пуши толкова много и реши да излезе на чист въздух.
33
Герой от старогръцката митология — лодкарят, пренасящ душите на умрелите през р. Стикс в подземния свят. — Б.пр.