— Голям чудак си, докторе.
— Кой знае.
— Съжалявам, че бях така груб, когато поиска да се качиш на корабчето — за момент Фред се поколеба. — Бях болен, нали знаеш, и понякога нервите ми не издържат. Нямам особено желание да бъда с хора, които не познавам.
— Няма нищо.
— Не искам да мислиш, че съм грубиян.
Фред огледа мирната обстановка наоколо. Бяха излезли от тесния ръкав между двата острова и сега се намираха в нещо като островно море. Заобикаляха ги ниски островчета, покрити с гъста растителност, а морето беше спокойно и синьо като швейцарско езеро.
— Доста голяма промяна след снощи. Като изгря луната стана още по-лошо. Чудя се как изобщо си успял да заспиш. Страшна буря беше.
— Пуших.
— И Никълз ми каза, че отиваш да пушиш, когато слезе с китаеца в каютата. Не ми се вярваше. Обаче като слязохме долу, така миришеше, шапката ти да падне.
— Защо не ти се вярваше?
— Не можех да си представя, че човек като тебе дотолкова може да деградира, че да пуши опиум.
Докторът се засмя.
— Трябва да проявяваме търпимост и към чуждите пороци — каза кротко той.
— Нямам нищо против никого.
— Какво друго ти каза Никълз за мене?
— Ами… той спря, когато видя Ах Кай, слаб и грациозен, спретнат както кукла в бялата си дреха да се приближава, за да прибере празните чаши. — Е, и без това не е моя работа. Каза, че си задраскан от списъците по някакви причини.
— Точният израз е „отстранен от справочника“ — спокойно го прекъсна докторът.
— Каза също, че мисли, че си лежал в затвора. Естествено е да се зачудиш, когато срещнеш човек с твоята интелигентност и с такова добро име, каквото имаш в Изтока, заселил се в долнопробно китайско градче.
— Кое те кара да мислиш, че съм интелигентен?
— Ясно ми е, че си образован. Не желая да ме смяташ за обикновен грубиянин. Учех за счетоводител, когато здравето ми се влоши. В момента не живея живота, на който съм свикнал.
Докторът се усмихна. Нямаше човек, който да не изглежда в такова цветущо здраве, като Фред Блейк. Широките му гърди и атлетическото телосложение показваха, че историята за туберкулозата е лъжа.
— Искаш ли да ти кажа нещо?
— Само ако ти също искаш.
— Не, не за себе си. Не обичам много да говоря за себе си. Не виждам вреда в това един лекар да изглежда загадъчен. Така пациентите вярват повече в него. Искам да споделя с тебе едно разсъждение, до което стигнах от опит. Когато плановете ти за кариера се разрушат от някаква случайност — грешка, престъпление или нещастие, не бива да мислиш, че си напълно загубен. Може да е било въпрос на късмет, и когато се случи след години да се огледаш назад, изведнъж си казваш, че за нищо на света не би сменил новия живот, който ти е бил наложен от бедата, за тъпото, монотонно съществувание, което щеше да имаш, ако не се бяха намесили обстоятелствата.
Фред гледаше надолу.
— Защо ми казваш това?
— Мисля, че е полезно сведение за тебе.
Младият човек въздъхна.
— Никога не можеш да знаеш всичко за хората, нали? Едно време мислех, че човек е или бял, или жълт. Сега ми се струва, че не можеш да предвидиш какво би направил човек, ако се стигне до критично положение. От всички мръсни подлеци, които съм срещал, няма нито един, който да може да се сравни с Никълз. Винаги ще кривне, и никога не върви по правия път. Не можеш да му имаш доверие ни на йота. От доста време сме заедно и си мислех, че вече знам всичко за него. Ако му падне случай, ще измами и родния си брат. Нищо порядъчно няма в него. Трябваше обаче да го видиш какво правеше снощи. Знаеш, без да ти казвам, че висяхме на косъм. Не можеше да не му се учудва човек. Не му мигна окото. Според мене направо ликуваше. По едно време ми рече: „Каза ли си молитвите, Фред? Ако не стигнем островите, преди да е станало по-лошо, на сутринта ще храним рибите.“ И грозното му лице светна от усмивка. Не си загуби ума. Въртял съм се малко с корабите на пристанищата в Сидни и ти давам дума, че никога не съм виждал да се справят с корабче по-добре, отколкото той се справяше с нашето. Свалям му шапка. Това, че сега сме тука, дължим на него. Има самообладание. Обаче ако реши, че може да изкара безболезнено двадесет лири, като измами мене или тебе, мислиш ли, че би се поколебал? Как си обясняваш това?
— Не зная.
— Но не мислиш ли, че е странно един роден мошеник да притежава такава храброст? Искам да кажа, че съм чувал, че лошият човек винаги се държи като самохвалко и побойник, а когато стигне до критичен момент, губи почва под краката си. Мразя го и въпреки това снощи не сдържах възхищението си.