Вървяха бавно по криволичеща пътечка, утъпкана от хора, минавали много пъти оттам и изведнъж видяха приближаващо се момиче. То пристъпваше загледано пред себе си, сякаш потънало, в размисъл и вдигна очи едва когато чу гласовете им. Тогава спря.
— Това е дъщеря ми — каза Фрит.
Човек би си помислил, че девойката се спря, понеже видът на непознати хора за момент я смути, но спряла неподвижно, тя с необичайно спокойствие наблюдаваше мъжете, които вървяха към нея, видът й излъчваше не толкова самоувереност, колкото кротко безразличие. Беше облечена само в саронг от явански батик50, с бели фигури на кафяв фон, плътно увит над гърдите й, стигащ до колената. Беше боса. Освен леката усмивка, появила се на устните й, единственото, по което пролича, че е забелязала приближаването на непознатите, бе, че разтърси глава почти неволно, за да оправи косата си; тя с привично движение на ръката я приглади — защото беше дълга и се спускаше по гърба й. Като облак косата обгръщаше врата и раменете й — много гъста и толкова пепеливо светла, че ако не беше лъскавината й, би изглеждала направо бяла. Девойката спокойно ги чакаше. Саронгът, плътно обгърнал тялото й, не скриваше нищо от формите й: беше много слаба, с тесни, като на момче бедра, дългокрака и на пръв поглед висока. От слънцето кожата й беше придобила цвят на пчелен мед. По правило докторът не беше податлив на женска красота; винаги мислеше, че женското тяло е рамка, създадена за определени физиологични цели, които са твърде далече от естетическа привлекателност. Както масата трябва да бъде солидна, достатъчно висока и голяма, така и жената трябва да има големи гърди и да е едра в ханша; и в двата случая красотата е само допълнение към функционалността. Някой би казал, че една солидна, голяма и достатъчно висока маса е красива, но докторът предпочиташе да нарича същата маса солидна, голяма и достатъчно висока. Девойката, застанала там в позата на замръзнала красота, приличаше на статуя, която беше видял в някакъв музей — на някоя богиня, която оправя дрехата си — не можеше да си спомни името й. Сигурно древногръцка или римска, мислеше си той. Девойката криеше в себе си неопределеното изящество на малките китайски момичета от натоварените с цветя лодки в Кантон — на млади години в тяхната компания докторът беше изпитвал понякога мигове на възвишено удоволствие. И тя притежаваше същата напомняща цвете грация, а светлите й черти сред тропичната обстановка засилваха усещането за екзотика, която правеше тези момичета така очарователни. Извикваше в него представата за бледите, буйни и нежни цветове на зъбната трева.
— Това са приятели на Кристесен — каза баща й, когато я наближиха.
Тя не подаде ръка, само леко и грациозно наклони глава, когато й представиха най-напред доктора, а после капитан Никълз. Огледа ги със студен поглед, в който първоначалният ням въпрос бързо се смени с одобрение. Д-р Сондърз забеляза, че мургавите й ръце бяха дълги и тънки. Очите й бяха сини. Чертите й — изящни и правилни. Беше една изключително красива млада жена.
— Току-що се къпах в езерото — каза тя.
Погледът й се спря на Ерик и тя му се усмихна приятелски.
— Това е Фред Блейк — каза Ерик.
Тя обърна още малко глава, за да го види по-добре, и доста дълго погледът й се задържа на него. Усмивката изчезна от устните й.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Фред.
Тя продължи да го гледа — не настойчиво или безсрамно, а сякаш с известно учудване. Човек би си помислил, че вече го беше виждала някъде и се мъчеше да си спомни къде. Това обаче продължи не повече от минута и едва ли някой усети как тя се беше спряла, преди да поеме протегнатата му ръка.
— Тъкмо се връщах вкъщи, за да се преоблека.
— Ще дойда с тебе — каза Ерик.
Когато застанаха един до друг, се виждаше, че тя всъщност не е много висока; просто стройната й издължена фигура и походката й я правеха да изглежда по-висока от среден ръст. Двамата бавно тръгнаха към къщата.
— Кое е това момче? — попита тя.