— Каза, че ще ми даде да прочета нещо — прекъсна го д-р Сондърз. — Предполагам, че после забрави.
— Ще си спомни — каза убедително Ерик.
Той се хареса на д-р Сондърз. Без съмнение датчанинът беше напълно искрен; разбира се, беше идеалист, но в идеализма му имаше известна ирония. Създаваше впечатлението, че силата на характера му беше дори по-голяма от силата на могъщата рамка, заключила духа му. Дори да не беше много умен, на него можеше да се разчита безгранично, а чарът на откритото му честно държане приятно допълваше чара му на тромаво същество. На доктора му хрумна, че една жена лесно би се влюбила в него с голяма сила и следващата му реплика не беше изцяло лишена от лукавство.
— А момичето, което видяхме — едно дете ли им е?
— Когато Фрит се оженил за Катерин, тя била вдовица. Имала е син от първия си съпруг и син от Фрит, но и двамата починали, когато Луиз била още дете.
— След смъртта на майка си тя с всичко ли се е заела?
— Да.
— Много е млада.
— На осемнадесет години е. Когато дойдох на острова, беше направо хлапе. Учеше в мисионерското училище тук, на острова, а после майка й реши да я изпратят да учи в Окленд. Но когато Катерин се разболя, повикаха я обратно. Едно момиче страшно може да се промени за не повече от година — когато замина, беше дете, което обичаше да седи на коленете ми, а когато се завърна, беше млада жена.
Ерик погледна доктора с извинителна усмивка.
— Ще ви кажа под секрет, че сме сгодени.
— Така ли?
— Неофициално, затова по-добре не показвайте, че знаете. Старият Сван настоява много да се оженим, но баща й смята, че още е твърде млада. Предполагам, че е прав, но не това е истинската причина да отлага. Боя се, че не му се струвам подходяща партия. Наумил си е, че един прекрасен ден някой богат английски лорд ще дойде с яхтата си и лудо ще се влюби в нея. Засега най-близко до идеята му е младият Фред с шхуната за лов на бисерни миди.
Ерик се засмя.
— Не ми вреди да почакам. Зная, че е млада. Затова досега не бях поискал ръката й. Нали разбирате — трябваше ми време, за да свикна с мисълта, че вече не е малко момиченце. Когато човек обича така, както аз обичам Луиз, да чака няколко месеца или една-две години е без значение. Целият живот е пред нас. Когато се оженим, няма да е същото. Зная, че ще бъдем съвършено щастливи, но вече ще имаме всичко, няма да очакваме нищо. Сега имаме това, което после ще изгубим. Мислите ли, че разсъждавам глупаво?
— Не.
— Естествено, вие едва я познавате. Красива е, нали?
— Много.
— А красотата е най-незначителното й качество. На раменете й има глава, по дух е практична като майка си. Понякога ми става смешно, когато видя това прекрасно дете — в крайна сметка тя е все още почти хлапе — да се справя с работата по плантацията, като проявява толкова много здрав разум. Малайците знаят, че е безполезно да правят номера пред нея. Разбира се, тъй като е прекарала целия си живот тука, някои практически познания са се просмукали направо в костите й. Има невероятно остър ум. Само какъв такт проявява с двамата мъже — със стареца и Фрит. Познава и зъбите им, знае всичките им слабости, но не им обръща внимание; разбира се, много е привързана към тях и ги приема такива, каквито са, сякаш не се различават от останалите хора. Никога не съм забелязвал да покаже, че са й досадни. А знаете, че човек трябва да проявява търпение към стария Сван, когато започне да разказва някоя безкрайна история, която чува за петдесети път.