— Така правят всички ученички. Schwarmerei72.
— На практика ти ще бъдеш единственият мъж, когото познава.
— Катерин, ти нали не би искала да се оженя за нея, без да я обичам?
Тя се усмихна с милата си иронична усмивка.
— Разбира се, че не. Но не мога да си представя, че няма да я обичаш.
За момент Катерин замълча. После каза нещо, което той не разбра напълно:
— Мисля, че се радвам, че няма да ме има тогава.
— Не говори така. Защо казваш това?
Тя не отговори. Поглади страната му и се засмя.
Сега Ерик се развълнува и натъжи, защото разбираше колко права е била. Склонен беше да приписва далновидността й на тайнствените предчувствия, които имат умиращите. Когато видя завърналата се Луиз, направо се изуми. Беше станала прекрасна девойка. Не го боготвореше така, както когато беше дете, но не беше и толкова свенлива, колкото преди; държеше се с него напълно свободно. Разбира се, беше много привързана към него, той не се и съмняваше в това — беше все така мила, нежна и внимателна; но той имаше чувството не точно, че го критикува, но че одобрява действията му с известна хладина. Това не го смущаваше, но все пак малко го притесняваше. Изражението й беше станало присмехулно и иронично — такова, каквото той беше виждал да има майка й, но докато при нея то притежаваше топлота, защото беше изпълнено с любов, при Луиз обезкуражаваше — никога не можеше да бъде сигурен, че тя наистина не му се подиграва. Ерик откри, че в отношенията си с нея трябваше да започне от самото начало; беше се променило не само тялото й, но и духът й. Тя с удоволствие му правеше компания, беше весела, ходеха заедно на същите дълги разходки, както едно време; къпеха се и ловяха риба; говореха и се смееха непринудено, както когато тя беше на четиринадесет, а той — на двадесет и две години; но той смътно усещаше, че в нея се е появило някакво отчуждение. Някога душата й беше прозрачна като стъкло; сега беше тайнствено забулена и той беше сигурен, че в дълбините й се криеше нещо, неизвестно за него.
Катерин умря внезапно. Получи пристъп на ангина пекторис и когато докторът-метис пристигна в къщата, вече не можеше да й помогне с нищо. Луиз съвсем се разстрои. Възрастта, която й беше донесло ранното съзряване, изчезна и тя отново се превърна в малко момиче. Не знаеше как да се справи с мъката си. Не беше на себе си. Дълги часове лежеше сгушена в скута на Ерик и плачеше безутешно като дете, което не може да проумее, че тъгата ще премине. Не съумяваше да превъзмогне създалото се положение и сляпо правеше това, което й казваше Ерик. Фрит беше направо съсипан и не можеше да проявява здрав разум. Прекарваше времето си, като пиеше уиски и плачеше. Старият Сван говореше за своите деца, които биха умирали едно след друго. Всичките се бяха отнасяли лошо с него. Между останалите живи нямаше нито едно, което да се грижи за старините му. Някои бяха избягали от него, други го бяха ограбили, бяха се женили, но той не знаеше за кого, а останалите бяха измрели. Човек би рекъл, че можеше поне едно от тях да прояви почтено отношение — да остане и да се грижи за баща си сега, когато имаше нужда от грижи.
Ерик се зае да уреди всички формалности.
— Ти си направо ангел — му беше казала Луиз.
Той видя светлината на любовта в очите й, но си позволи само да гали ръката й, като повтаряше да не бъде глупава — не искаше да злоупотреби с чувствата й, с обзелото я усещане, че е безпомощна и изоставена, за да поиска ръката й. Щеше да бъде нечестно от негова страна. Лудо я обичаше. Но щом се улови, че мисли така, веднага се поправи: обичаше я разумно. Обичаше я с цялата сила на здравия си интелект, с цялата енергия на могъщото си тяло, с целия плам на честния си характер; обичаше я не само заради красотата на невинното й тяло, но и за първите твърди прояви на младата й личност, за чистотата на девствената й душа. Любовта го караше да се чувствува по-силен. Усещаше, че може да се справи с всичко. И все пак, когато размишляваше за съвършенството й, което беше нещо повече от здрав дух в здраво тяло, за дълбоката й, чувствителна душевност, която чудесно съответствуваше на прекрасната форма, той се чувствуваше окаян и жалък.
Сега вече всичко се беше оправило. Съмненията на Фрит не бяха сериозни; можеше да му се повлияе — ако не се вслушаше в разумните доводи, поне щеше да се поддаде да го убедят. Но Сван беше много стар. Силите му бързо го напускаха. Може би щеше да се наложи да изчакат да умре и после да се оженят. Ерик се справяше отлично с работата си. Компанията нямаше да го остави вечно на острова. Рано или късно щяха да го преместят в Рангун, Банкок или Калкута. На края щяха да изпитат нужда от него в Копенхаген. За разлика от Фрит, той никога нямаше да се задоволи да прекара живота си на плантацията, като свързва двата края с търговия на разните видове мускатови орехи. А и Луиз не притежаваше спокойния дух на майка си, за да направи от брака си прекрасен идиличен живот на красив остров. Най-много от всичко в Катерин той обожаваше, че от обичайното в живота, от въртележката и ежедневието, от безкрайната работа по домакинството, от кроткия си нрав, от чувството си за хумор и от непретенциозните си изисквания тя беше създала направо модел на съвършена и завършена красота. За разлика от майка си, Луиз беше раздразнителна. Макар че приемаше създалото се положение спокойно, скитническият й дух се луташе. Понякога, когато седяха на останките от португалската крепост и гледаха морето, той усещаше, че в душата й се крие енергия, която жадува да се осъществи.