Често говореха за бъдещото си сватбено пътешествие. Той искаше да пристигнат в Дания напролет, когато след дългата жестока зима дърветата бурно се раззеленяват. Растителността в тази северна страна притежава нежна свежест, каквато никога няма в тропиците. Ливадите с пасящите по тях крави на черни и бели петна, скритите сред дърветата къщички с тяхната упойваща и спокойна красота не изумяваха човека, а го караха да се чувствува у дома си. А Копенхаген със своите широки, шумни улици, заобиколени от строгите редици внушителни къщи, с толкова прозорци, че човек се учудваше, с църквите и дворците в червено, построени от крал Кристиан, приличаше на град от приказките. Ерик искаше да заведе Луиз в Елсинор. На тези назъбени стени бащиният дух беше разговарял с датския принц. През лятото край Ересун73 беше великолепно; спокойното море беше сиво или млечносиньо на цвят; тогава животът беше весел, с много музика и смях, а в светлината на северната дрезгавина разговорите течаха приятно и непринудено. Трябваше да отидат и до Англия. В Лондон — в Националната галерия и в Британския музей. И двамата не бяха ходили в Англия. Щяха да отидат и до Стратфорд на Ейвън, до гроба на Шекспир. И, разбира се, в Париж. Париж — центърът на цивилизацията. Тя щеше да прави покупки по булеварда край Лувъра, щяха да отидат с кола до Булонската гора. Хванати за ръка, щяха да се разхождат сред дърветата на Фонтенбло. А Италия? По Гранд канал с гондола в лунна нощ! Заради Фрит трябваше да отидат до Лисабон. Щеше да бъде чудесно да видят страната, от която бяха потеглили корабите на старите португалци, основали империя, за която свидетелствуваха само няколко разрушени фортове и подобия на пристанища, но оставили безсмъртна поезия и неувяхваща слава. Да видиш това заедно с човека, който е всичко за тебе на този свят — съществуваше ли нещо по-съвършено в живота? В този момент Ерик усещаше какво има предвид Фрит с думите за Първичния дух, наричан от някои Бог — той не беше извън света, а вътре в него. Великият дух беше в планинските скали, в зверовете на полето, в човека, в гръмотевицата, разтърсила небесния свод.
Закъснялата луна обля с бяла светлина къщата. Придаде на строгите линии ефирен вид, на масивността — усещане за крехка и вълшебна призрачност. Внезапно щорите на Луизиния прозорец леко се повдигнаха. Ерик затаи дъх. Ако го бяха попитали какво иска най-много от всичко на света, щеше да каже, че иска да я види — само за миг. Луиз излезе на верандата. Беше облечена само в саронга, в който спеше.
На лунната светлина тя изглеждаше като привидение. Нощта сякаш замря и тишината заприлича на живо същество, което се ослушва. Луиз направи няколко крачки и се огледа. Искаше да се увери, че навън няма никой. Ерик очакваше да отиде до парапета, както в онази нощ, и да постои там. Мислеше, че на тази светлина сигурно ще види дори цвета на очите й. Тя се обърна към прозореца на стаята си и тихо каза нещо. Появи се мъж. За миг спря — може би да улови ръката й, но тя поклати глава и посочи с очи парапета. Той отиде до него и бързо го прекрачи. Погледна към земята — на шест фута под него — и леко скочи. Луиз се промъкна обратно в стаята си и спусна щорите.
Известно време Ерик беше така слисан и озадачен, че не разбра какво става. Не вярваше на очите си. Остана на мястото си — на стола на стария Сван — като закован, без да може да отмести погледа си. Мъжът се изправи, после седна на земята. Явно се обуваше. Внезапно Ерик усети, че мускулите му се напрягат. Скочи напред — мъжът беше само на няколко ярда от него, с един замах го сграбчи за яката на сакото и го вдигна на крака. От уплаха мъжът отвори уста да извика за помощ, но Ерик я запуши с огромната си тежка ръка. После бавно я смъкна, докато обгърна гърлото му. Мъжът беше така изненадан, че не оказваше никакво съпротивление. Стоеше глупаво, зяпнал Ерик, безсилен в мощните ръце на датчанина. Тогава Ерик го погледна и видя Фред Блейк.