— Много ли я обичаше?
— Страшно много.
— Тогава защо не ме уби, вместо да се самоубива?
Д-р Сондърз се изсмя.
— Любопитно, нали?
— За бога, не се смей. Толкова съм нещастен. Мислех, че по-лошо от това не може да бъде. Откъде можех да предполагам… Честна дума, изобщо не държа на нея. Ако знаех, никога нямаше да си помисля да се занасям. По-добър приятел от него не можеше да се намери. За нищо на света не бих го оскърбил. Само за какъв звяр ме е мислил! Толкова почтено се държеше с мене.
Очите му се напълниха със сълзи, които бавно потекоха по страните му. Горчиво плачеше.
— Не е ли мръсотия тоя живот? Залавяш се с нещо без да му мислиш, и после плащаш адска цена. Мисля, че над мене тегне проклятие.
Той погледна доктора. Устните му трепереха, красивите му очи бяха изпълнени с печал. Д-р Сондърз се замисли за собствените си чувства. Неприятно му беше обзелото го леко злорадство, че младият човек изпитва мъка. Явно смяташе, че Фред си е получил заслуженото. Едновременно с това противно на всяка логика му беше жал, че момчето е нещастно. Изглеждаше толкова младо и съсипано от тъга, че не можеше да не предизвика съчувствие.
— Ще ти мине, ще видиш — каза той. — Човек превъзмогва всичко.
— Предпочитам аз да бях умрял. Моят старец ми беше казал, че не ме бива за нищо — ловя се на бас, че има право. Където ида, забърквам каши. Кълна се, че не съм виновен. Да се не види оная мръсна кучка! Не можеше ли да ме остави на мира? Как си представяш момиче, сгодено за мъж като Ерик, да води в леглото първия срещнат? Поне той се отърва от нея.
— Говориш идиотщини.
— Може да съм смрадлив въшльо, обаче тя е много по-лоша от мене — кълна ти се. Тъкмо мислех, че вече се оправям, и всичко отиде по дяволите.
За момент той се поколеба, после каза:
— Спомняш ли си телеграмата, която пристигна сутринта? От нея научих нещо, което не знаех. Беше толкова необичайно, че отначало не го разбрах. В Батавия ме чака писмо. Вече мога да отида там. Отначало съвсем се стъписах. Не знаех да се смея ли, да плача ли. Телеграмата гласеше, че съм починал от скарлатина в Инфекциозната болница край Сидни. После проумях какво означава това. Бащата заема доста важен пост в Нови Южен Уелс. Там беше избухнала епидемия. Записали са някой случай в болницата под мое име — за да не обясняват защо не ходя на работа и така нататък, а човекът е умрял — значи аз също съм умрял. Доколкото познавам моя старец, с голяма радост се е отървал от мене. Е, някой ще си полежи удобно и приятно във фамилния гроб. Бащата е прекрасен организатор. Точно той задържа сегашната партия на власт толкова дълго. Винаги предпочита да не поема рискове, предполагам, че ако не ме сметнеха за мъртъв, никога нямаше да се чувствува в безопасност. При последните избори предишното правителство отново взе властта. Чете ли? Били мнозинство. Представям си стария, сложил черна лента.
Той се засмя невесело. Д-р Сондърз неочаквано изстреля към него въпроса си:
— Какво си направил?
Фред отвърна поглед. Отговори с тих, глух глас:
— Убих един човек.
— На твое място не бих го разправял насам-натам — каза докторът.
— Ти го прие доста спокойно. Убивал ли си човек?
— Само професионално.
Фред бързо вдигна поглед и на устните му се появи измъчено подобие на усмивка.
— Голям чудак си, док. Да пукна, ако мога да те разбера. Когато човек ти говори, все едно, че никак не те засяга. Всичко ли ти е безразлично? В нищо ли не вярваш?
— Защо го уби? От скука?
— Страхотно развлечение преживях, като го убих. Само като си помисля — през какво ли не минах! Чудя се как не ми побеля косата. Все за това мислех. Разбираш ли, такова нещо не се забравя. Някой път ми беше весело, леко, забавлявах си и изведнъж си спомнях. Често се страхувах да заспивам, защото сънувах, че вървя с вързани очи към бесилката. Пет-шест пъти бях стигнал до там, че без малко да скоча от борда през нощта, когато всички спят, и да плувам, докато се удавя или ме изяде някоя акула. Само ако знаеш какво облекчение изпитах, когато получих телеграмата и я проумях! Господи, какъв товар се смъкна от раменете ми! Най-после в безопасност. На платнохода никога не се чувствувах в безопасност — където и да спирахме, все гледах дали няма да ме приберат. Когато те видях за пръв път, помислих, че си детектив, който ме търси. Знаеш ли с каква мисъл се събудих тази сутрин? „Сега вече ще мога да спя спокойно.“ А какво излезе? Казвам ти — над мене тегне проклятие.