Едва се бях прибрал вкъщи и тя ми се обади по телефона. Не исках да говоря с нея и затворих. Тя продължи да звъни — за щастие майка я нямаше, а аз не вдигнах слушалката. На другата сутрин в службата ме чакаше писмо — десет страници, нали си представяш, аз го захвърлих — и без това нямах намерение да й отговарям. Когато в един часа излязох да обядвам, тя ме чакаше на изхода, обаче аз минах колкото се може по-бързо край нея и се скрих в тълпата. Мислех, че е останала там, затова се върнах с едно момче от службата, което се хранеше на същото място като мене. Тя наистина беше там, но аз се престорих, че не я забелязвам, а тя се побоя да ме заговори. Намерих друго момче, с което да си тръгна след работа. Тя все още беше там. Предполагам, не беше мръднала от мястото си, да не би да ме изпусне. И представяш ли си, имаше нахалството да ме спре. Подхвана светски разговор.
— Как си, Фред? — каза. — Какво щастие, че те виждам. Трябва да предам нещо на баща ти.
Момчето отмина преди да се помъча да го спра, тя ме спипа.
— Какво искаш? — попитах аз. Бях направо разярен.
— О, за бога, не ми говори така — каза тя. — Имай милост. Толкова съм нещастна. Мъгла ми е пред очите.
— Съжалявам — казах аз. — Не мога да ти помогна.
Тогава тя заплака — там, на средата на улицата пред минувачите. Идеше ми да я убия.
— Фред, недей така — замоли ме тя. — Не може да ме натириш. Ти си всичко, което имам на света.
— Не бъди глупава — казах аз. — Ти си стара жена, а аз съм почти хлапе. Би трябвало да се засрамиш.
— Какво значение има това? Обичам те от цялото си сърце.
— Да, обаче аз не те обичам — казах аз. — Не мога да те гледам. Казвам ти — свършено е. За бога, остави ме на мира.
— Не мога ли да направя нещо, за да ме обикнеш.
— Не. Стигна ми до гуша.
— Тогава ще свърша със себе си — каза тя.
— Това си е твоя работа — казах аз и побързах си тръгна, преди да ме е спряла.
Обаче, макар да казах, че не давам за нея и пукната пара, не ми беше леко. Чувал бях, че хората, които заплашват, че ще се самоубият, никога не правят това, но тя не беше като всички. Истината е, че беше смахната. Способна беше на всичко. Способна беше да се довлече до къщи и да се застреля в градината. Способна беше да глътне отрова и да остави някакво ужасно писмо. Можеше да ме обвини в каквото си поиска. Нали разбираш — не мислех само за себе си, а и за баща си. Ако се замесех в някаква история, можеше много да му навредя, особено в този момент. После той не е от хората, които прощават лесно, ако се държиш като глупак. Честна дума, тази нощ почти не заспах. Поболях се от притеснение. Щях да побеснея, ако я бях заварил пред службата сутринта, обаче от друга страна щях да се успокоя. Нямаше я. Не ме чакаше и писмо. Започнах да изпитвам лек страх и гледах да си намирам работа, за да не ми остане време, в което да й позвъня и да проверя как е. Когато донесоха вечерния вестник, веднага го сграбчих. Пат Хадзън беше доста известен и ако с нея се беше случило нещо, щяха да пишат подробно. Обаче нямаше нищо. Целия ден тя не ми напомни с нищо за себе си — нито с обаждане по телефона, нито с бележка, писмо, съобщение във вестника; на следващия и на по-следващия ден беше същото. Започнах да си мисля, че всичко е наред и че съм се отървал от нея. Стигнах до заключението, че само ме е заплашвала. О, колко благодарен бях на съдбата! Щеше да ми послужи за урок. Реших страхотно да внимавам в бъдеще. Край на връзките с жени на средна възраст! Бях се изнервил и съсипал. Не можеш да си представиш какво облекчение изпитах. Не искам да се показвам по-добър, отколкото съм, но обикновено се държа почтено, а тази жена минаваше всички граници. Зная, че звучи глупаво, но понякога тя направо ме ужасяваше. Винаги съм имал желание да се забавлявам, но по дяволите, не исках да се превръщам в животно.
Д-р Сондърз не каза нищо. Разбираше добре какво имаше предвид момчето. Безгрижен, с гореща кръв, с присъщата на младостта нехайност, той се беше забавлявал, без да изпуска удобния случай; обаче младостта не е само нехайна, а и срамежлива, затова неговият инстинкт се беше отвратил от неудържимата страст на опитната жена.