— Около десет дни по-късно получих писмо от нея. Пликът беше надписан на машина, иначе нямаше да го отворя. Звучеше обаче съвсем разумно. Започваше със „Скъпи Фред“. Казваше, че ужасно съжалява за направените сцени и мисли, че не е била на себе си, но вече се е успокоила и не иска да ми досажда. Казваше, че просто нервите й не издържали, че е приемала нещата прекалено сериозно. Вече всичко било наред и тя не ми се сърдела. Казваше, че не бива да я обвинявам; аз съм бил виновният отчасти, тъй като съм изглеждал невероятно хубав. После казваше, че на другия ден заминава за Нова Зеландия и ще остане там три месеца. Била на лекар и той казал, че трябва да смени изцяло обстановката. После казваше, че Пат щял да ходи в Нюкасъл същата вечер и питаше не бих ли се отбил у тях малко, за да си вземем довиждане. Тържествено се заклеваше, че няма да ми причинява неприятности, че всичко е завинаги свършено, но че Пат по някакъв начин бил подочул за връзката ни — нищо особено, разбира се, но ако ми задавал въпроси, най-добре било да разказваме една и съща история. Надяваше се, че ще отида, защото макар това да било без значение за мене, тъй като съм бил изцяло в безопасност, за нея можели да се явят известни затруднения и без съмнение нямала желание да си навлича белята, ако можела да я избегне.
Знаех, че Хадзън наистина заминава за Нюкасъл, понеже старият беше споменал за това на закуска. Писмото беше напълно нормално. Понякога тя пишеше със завъртулки, които не се разбираха, но когато поискаше пишеше съвсем четливо и личеше, че когато е писала писмото, е била съвсем спокойна. Това, което казваше за Пат, малко ме разтревожи. Беше настоявала да се подлага на най-ужасни рискове, макар че аз непрекъснато я предупреждавах. Ако той беше подразбрал, наистина най-добре беше да казваме една и съща лъжа — да се подготвиш предварително за изненади е все едно да се въоръжиш предварително, нали така? Затова звъннах и казах, че ще бъда у тях около шест. Тя се държа така безразлично по телефона, че дори се учудих. Сякаш не я беше грижа дали ще отида, или не.
Когато пристигнах, тя се ръкува с мене, като че бяхме обикновени приятели. Попита ме искам ли чай, казах, че съм пил преди малко. Каза, че няма да ме задържа, понеже бърза за кино. Беше нагласена за излизане. Попитах я какво става с Пат и тя отговори, че всъщност не било нищо сериозно, само бил подочул, че двамата сме ходили на кино, и това не му се понравило. Тя му казала, че сме се срещнали случайно. Веднъж съм видял, че е сама на кино и съм отишъл да седна до нея, друг път сме се били видели във фоайето и понеже пак била сама, аз съм купил билетите и сме влезли заедно. Каза, че не смята, че Пат ще ми отвори дума, но в случай че ме заговори, искала да кажа същото. Аз, разбира се, казах, че ще го направя. Тя уточни кога са били двата пъти, за които му казала, за да зная, и после заговори за пътуването си. Добре познаваше Нова Зеландия. Звучеше привлекателно. Щеше да гостува на свои приятели и като ми разказваше за там, дори се смях. Когато искаше, можеше да бъде много занимателна. Трябва да си призная, че ако имаше добро настроение тя умееше да забавлява, затова изобщо не усетих как мина времето. Точно така се държеше в началото на запознанството ни. Най-после стана и каза, че й е време да тръгва. Предполагам, че бях седял половин час или три четвърти час. Подаде ми ръка и ме изгледа, готова да избухне в смях.
— Нали нищо няма да ти стане, ако ме целунеш за довиждане? — каза тя така закачливо, че ме разсмя.
— Надявам се, че не — казах аз.
Наведох се и я целунах. Или по-скоро тя ме целуна. Обви врата ми с ръцете си и когато се опитах да се дръпна, не ме пусна. Беше се залепила за мене като пиявица. Каза, че и без това заминава утре — не бих ли искал да я обладая още веднъж? Аз й казах, че тя беше обещала да не ми досажда и тя каза, че не е имала такива намерения, но като ме видяла, не могла да устои и се закле, че това ще бъде за последен път. Нали заминава на другия ден — какво значение може да има това? През цялото време ме целуваше и галеше лицето ми. Казваше, че не ме обвинява в нищо, че е просто една глупава жена, защо да не й направя това удоволствие? Е, аз не исках да се покажа звяр — всичко беше минало така добре; толкова се радвах, че тя се примирява с положението. Ако нямаше да заминава, на всяка цена щях да й откажа, но в случая мислех, че бих могъл да я оставя щастлива.
— Добре — казах аз. — Да се качим горе.
Къщата им беше малка, двуетажна; спалнята и другата стая бяха на първия етаж. Напоследък в Сидни бяха построили много такива къщи.