— За съжаление няма да имаме никаква полза от това — рече бащата.
— От кое? — попитах аз.
— От това да се застреляш — повтори татко. — Ще трябва да потулим работата. Не мога да си позволя да има скандал. Изборите ще бъдат жестока битка, а ако аз съм извън играта, няма да имаме големи шансове да ги спечелим.
— Татко, ужасно съжалявам — казах аз.
— Не се съмнявам — каза той. — По правило глупаците и подлеците съжаляват, когато им се наложи да страдат от последствията на действията си.
Известно време всички мълчахме, после аз казах:
— Не съм сигурен дали не е най-добре да изляза и да се застрелям.
— Що за глупост — каза той. — Само по-лошо ще стане. Мислиш ли, че на вестникарите не им е известно, че две и две прави четири? Стига си приказвал. Остави ме да помисля.
Умълчахме се като глухонеми. Майка държеше ръката ми. На края той каза:
— И с жената ще трябва да се оправяме. В ръцете й сме. Прекрасно ще бъде, ако вземе да ми стане снаха.
Майка не посмя да каже нито дума. Бащата се облегна назад и кръстоса крака. В очите му се появи весело пламъче.
— За щастие, ние живеем в най-демократичната страна в света — каза той. — Всички са еднакво податливи на корупцията.
Това му беше любима фраза. Минута-две ни гледа. Имаше навика да издава напред долната си челюст, когато се канеше да прави нещо, и беше взел твърдото решение да го изпълни — и майка и аз знаехме това.
— Предполагам, че утре ще пишат във вестниците — каза той. — Ще отида да видя мисис Хадзън. Мисля, че вече зная какво ще ми каже. Ако поддържа версията си и не се случи нещо извънредно, смятам, че никой не може да докаже нищо. Струва ми се, че тя го е изпипала детайлно. Полицията ще я разпитва, но аз ще гледам да не я викат в мое отсъствие.
— Ами Фред? — попита майка. Бащата отново се усмихна. Човек би си казал, че е божа кравица.
— Фред ще си легне и няма да излиза никъде — каза той. — По милостиво вмешателство на провидението, в момента има скарлатина — направо епидемия; утре или вдругиден ще го откараме до Инфекциозната болница.
— Но защо? — попита майка. — Каква полза от това?
— Мила моя — каза татко, — това, доколкото ми е известно, е най-добрият начин да отстраниш някого за седмица-две, като гарантираш сигурността му.
— Ами ако се зарази? — каза майка.
— Тъкмо няма да има нужда да разиграва театър — каза бащата.
На сутринта той позвъни на началника ми и съобщи, че имам температура и че това никак не му харесва. Че ме е оставил да лежа и е повикал лекар. Наистина дойде лекар. Вуйчо ми — брат на майка, които ме следеше още от дете. Каза, че не може да потвърди със сигурност, но му изглеждало скарлатина, обаче не би ме изпратил в болница, докато няма ясни симптоми. Майка каза на готвачката и на прислужницата да не ме доближават и заяви, че тя ще се грижи за мене.
Вечерният вестник пишеше само за убийството. Мисис Хадзън отишла на кино сама и когато се върнала и влязла във всекидневната, намерила там тялото на съпруга си. Те нямаха слуги. Ти не познаваш Сидни, обаче къщата им беше нещо като вила в един нов квартал; беше построена на празно място; следващата къща беше чак на двадесет-тридесет ярда от нея. Флори не познаваше съседите си, обаче изтичала до тях и блъскала по вратата, докато отворили. Те си били легнали и спели. Тя им казала, че съпругът й бил убит и ги помолила бързо да дойдат с нея; те изтичали до къщата и наистина видели трупа, сгърчен на пода. След известно време мъжът от другата къща се сетил, че е най-добре да извика полицията. Мисис Хадзън изпаднала в хистерия. Хвърляла се върху трупа на съпруга си, крещяла и плачела, едва я откъснали от него.
После следваха всички подробности, които репортерите успели да разберат. Полицейският доктор смятал, че човекът е мъртъв от два-три часа. За тяхна изненада бил застрелян със собствения си револвер, обаче веднага отхвърлили предположението за самоубийство. Когато мисис Хадзън малко се съвзела, казала на полицията, че е прекарала вечерта в киносалона. В чантата й било останало парче от билета, а там била говорила с двама познати. Обяснила, че решила да отиде на кино тази вечер, тъй като съпругът й щял да заминава за Нюкасъл. Бил се върнал вкъщи около шест и тогава й съобщил, че няма да пътува. Тя казала, че ще си остане вкъщи и ще му приготви вечерята, но той й казал да направи както била възнамерявала. Някакъв човек щял да идва да го види по важна работа и искал да бъде сам. Тя излязла и когато се върнала, го заварила умрял. В стаята всичко било наопаки. Явно Хадзън отчаяно се борил да спаси живота си. Нищо не било откраднато, затова полицията и репортерите моментално направили заключението, че престъплението е с политически мотив. Страстите в Сидни често се разгарят, пък и не било тайна, че Пат Хадзън общувал с някои доста долнопробни личности. Имал много врагове. Полицията щяла да продължи разследването, а читателите се умоляваха да информират властта в случай, че са забелязали близо до къщата или в трамвая по посока на града някой подозрителен тип — по всяка вероятност италианец, ако си личало, че е участвувал в сбиване.