Две нощи по-късно дойде линейка и ме откара в болницата. Държаха ме там три-четири дни, после ме измъкнаха и ме заведоха до мястото, където ме чакаше „Фентън“.
— А телеграмата? — попита докторът. — Как са успели да получат смъртен акт?
— Нищо повече не ми е известно. Опитах се да го проумея. Не влязох в болницата под собственото си име; казаха ми да се представям като Блейк. — Чудя се дали някой друг не е бил записан под моето име. Вестниците правеха всичко, за да доказват, че епидемия няма, но епидемия имаше и болницата беше претъпкана. Сестрите едва се държаха на крака, бяха изпаднали в паника. Ясно, че някой е умрял и е бил погребан на мое място. Бащата, нали разбираш, е умен и не би се спрял пред много неща.
— Иска ми се да се запозная с баща ти — каза д-р Сондърз.
— Струва ми се, че на хората им е изглеждало подозрително. В крайна сметка, виждали са ни заедно, може да са започнали да задават въпроси. Предполагам, че полицията е разнищвала случая обстойно. Допускам, че бащата е смятал за най-сигурно да ме обяви за мъртъв. Предполагам, че са му изказали много съболезнования.
— Може за това да се е обесила — каза докторът.
Фред подскочи от учудване.
— Откъде знаеш?
— Прочетох във вестника, който Ерик Кристесен донесе онази вечер от Фритови.
— Знаеше ли, че е свързано с мене?
— Разбрах го едва когато започна да разказваш. После си спомних и името.
— Когато го прочетох, направо се сбърках.
— Мислиш ли, че се е самоубила?
— Във вестника твърдяха, че се била притеснила от разни злобни клюки. Не мисля, че бащата щеше да се успокои, докато не си разчистеше сметките с нея. Нали разбираш — направо полудя, като научи, че тя иска да става член на семейството му. Сигурно е изпитал огромно удоволствие, когато й е съобщавал, че съм мъртъв. Тя беше ужасна и аз я мразех, но бога ми, сигурно ме е обичала, за да го направи.
За момент Фред се замисли.
— Бащата знаеше цялата история. Нищо чудно да й е казал, че преди да умра съм се изповядал и полицията се готви да я арестува.
Д-р Сондърз бавно кимна. Изглеждаше хитър ход. Само му се виждаше странно, че жената е избрала такъв неприятен начин да умре — обесване. Явно беше бързала да осъществи замисъла си. Предположението на Фред беше много вероятно.
— Както и да е, тя е извън играта — каза Фред. — А аз трябва да я продължавам.
— Сигурен ли си, че не ти е жал за нея?
— Да ми е жал ли? Тя ми съсипа живота. Мръсното е, че цялата работа стана съвсем случайно. Изобщо не съм имал намерение да имам връзка с нея. Нямаше даже да я докосна, ако предполагах, че ще го вземе насериозно. Ако бащата ми беше позволил да отида на риба онази събота, изобщо нямаше да я познавам. Не зная как да ти го обясня. Нямаше да дойда и на този проклет остров. Където и да ида, нося нещастие.
— Трябва да плиснеш малко сярна киселина на красивото си лице — каза докторът. — Без съмнение, ти си обществено опасен.
— Не се подигравай. Толкова съм нещастен. Никога не ми е пукало за някого така, както за Ерик. Никога няма да си простя смъртта му.
— Не мисли, че се е самоубил заради тебе. Почти нямаш нищо общо с това. Освен ако не съм в голяма грешка. Но според мене той се самоуби, понеже не можа да преживее шока от откритието, че човека, на когото беше приписал всякакви качества и добродетели, в крайна сметка постъпи просто по човешки. Луд е бил, за да си въобразява другото. Това е най-лошото на идеалистите — не приемат хората такива, каквито са. Нали Христос беше казал: „Прости им, боже, те не знаят какво вършат?“
Фред го загледа втренчено с неразбиращ поглед в измъчените очи.
— Но ти не си религиозен, нали?
— Всички разумни хора принадлежат към една и съща религия. Коя е тя ли? Разумните хора никога не казват това на другите.
— Баща ми не би казал така. Би казал, че разумните хора не бива да се различават от другите, защото могат да ги обидят. Би казал, че посещаването на църква се приема добре и че човек трябва да уважава предразсъдъците на съседите си. Би казал, че няма смисъл да скачаш от оградата, щом ти е удобно да седиш на нея. С Никълз доста поговорихме за това. Няма да ми повярваш, обаче той може да говори за религията с часове. Странно — никога не съм срещал по-изпечен мошеник или човек с по-непочтени представи, а при все това той искрено вярва в бога. И в съществуванието на ада. Обаче изобщо не му идва на ум, че може да отиде там. Други ще страдат заради греховете си — така им се пада. А той е храбрец, всичко му е наред, ако направи мръсно на приятеля си, голяма работа! Всеки би го направил при същите обстоятелства, Господ няма да му държи сметка за това. Отначало мислех, че е лицемер. Обаче не е. Там е работата.