Как открихме топлата вода
Не ги разбирам тия работи с империите и това си е! Как е възможно могъщата и властна империя на инките да изгради цялата си мощ и величествените си пирамиди, без изобщо да познава колелото? Ами египетската! Построили чудеса, да им се диви човек и днес, а пък букви като хората нямат – някакви картинки рисуват. Китайската империя не стига, че също букви не изобретила, и там с йероглифи се изразявали, а при всичките си познания за природата, космоса и хората, при цялата си прозорливост и изобретателност – то не било хартия, то не било компаси, то не било коприна, порцелан, барут – вярвали, че ще се опазят от вездесъщата варваризация и профанизация със стена. Е, вярно висока, дебела, дълга, охранявана, ама просто стена. Наивна работа! Да споменавам ли изобщо Римската империя, дето владяла целия свят по тогавашните стандарти, пък се оставила да я разрушат варварите (и българите в това число, да не пропуснем повода да градим национално самочувствие); Отоманската империя, дето при цялото си могъщество и вековна мъдрост не знаела, че не може да има звезда вътре в лунния сърп, та стана за смях на цял свят.
Но безспорен лидер в класацията на абсурдите е Британската империя. Ти да владееш половината свят, да имаш колонии чак в другата половина на планетата, да си страната на индустриалната революция, да си създал основните принципи на модерната демокрация, основите на цялото модерно западно общество, културните му ценности и прочие фундаменталности и да не си открил толкова елементарно нещо като топлата вода! Това не го разбирам.
До ден днешен топлата вода е непознато явление в бившите британски колонии. Не че няма смесителни батерии по магазините, не че хората не гледат американски и европейски филми, не че не разглеждат италиански списания за обзавеждане. Имат си и си гледат, и къщи си строят за милиони долари, обаче смесителни батерии не им слагат. Гледаш – кухня мечта с вградени уреди, миялна машина, хладилник като гардероб, в супермодерни цветове, направо да ти се прииска да се разшеташ, да готвиш, чинии да миеш. Обаче! Над мивката се кипрят два крана – един за студена и друг за гореща вода. На доста голямо разстояние един от друг.
Въпрос с повишена трудност: как се мият чинии при тези обстоятелства? Отговор: хакваш ги в миялната машина, разбира се. Ами ако нямаш такава, ако само искаш да си измиеш ръцете или пък имаш странното желание да си измиеш лицето в банята?
Аз, понеже не съм особено интелигентна, научена съм да разсъждавам стереотипно и прочее, не можах да измисля нищо по-добро от това да търкам ожесточено мазните петна с гъба, да си попарвам системно ръцете с вряла вода, да се мия с леденостудена такава и да проклинам всичко живо отсам екватора, колчем вляза за нещо в банята или кухнята.
Не щеш ли, един хубав ден (май валеше неистово, ама такъв е изразът) отиваме на гости у едно новозеландско семейство в модерната им, като извадена от рекламно списание къща. И след великолепната вечеря (пак използвам стандартен израз, то иначе новозеландската кухня, повтаряща модела на традиционната английска такава, не може да се похвали с големи кулинарни постижения) се втурвам да помагам на домакина (Ехо, половинките, обърнете внимание!) да мие чиниите. По този въпрос бях старателно инструктирана от всички познати, че като те поканят на гости в Нова Зеландия, се предполага да занесеш храна и пиене, да участваш в готвенето и слагането на масата, както и да помогнеш за почистването и измиването на чиниите, преди да си тръгнеш. Традиции си имат хората.
Така че аз усърдно заразтребвах масата и внимателно занаблюдавах домакина, да видя как ще измие мазните тави и чинии на суперелегантната си мивка от хромникелова стомана без смесителна батерия. Че има някакъв чалъм – предполагах, но че е толкова просто – не допусках. Значи хич не ги и миеш. Запушваш мивката с гумена тапа, пълниш я с гореща вода, пускаш съдовете вътре, поливаш ги с течен препарат за миене на чинии, после ги поизтъркваш с една четка с дълга дръжка (може и само да ги поразбъркаш), вадиш чиниите с два пръста (водата е горещичка все пак) и ги избърсваш с кърпа.
Това последното се падна на мен и макар много да се старах, все ме глождеше подозрението, че доста химия остана по чиниите. Накрая моята спонтанна балканска природа надделя и колкото и грубо да прозвуча, попитах любезните домакини не е ли по-хигиенично съдовете да се изплакват. Те никак даже не се обидиха, а само поучително ми посочиха надписа на етикета на пластмасовата бутилка: Биологичноразграждащ се, и на долния ред: Антибактериален.