Толкова било просто! Накисваш всичко в антибактериална среда, която мигновено убива микробите, после поизбърсваш с кърпа труповете им, остатъците от храна и препарат за миене – и готово! А ако на следващата вечеря още усещаш вкуса на верото от чинията, поне знаеш, че не е вредно. То си се разгражда биологично. Чак да им се чудиш на докторите в нашата малка изостанала държавица колко са неосведомени. Дъщеря ми като изпи верото вкъщи, те чак линейка пратиха да ни закара в болницата, промивки на стомаха ѝ правиха, в едни дебели книги четоха, а то не само че не било вредно, ами даже може и полезно да е – антибактериално.
Пък верото и тук е същото като в България. Аз съм професионалист в тази сфера. И консистенцията му е същата, и цветът, и ароматът. Даже етикетът и производителят са същите. Само отгоре е мацнато едно надписче Biodegradable. Е, на това му викам аз маркетинг.
Добре. Разбра се вече, че няма чалъм. Хората просто не си плакнат чиниите. Аз обаче съм твърдоглава, инатлива, назадничава източноевропейка и не ги възприемам много лесно тия новости в храненето. Че няма чубрица, се примирих, но да си подправям храната с веро, няма да стане. Искам смесителна батерия! Няма да мия чинии без топла вода!
Съпругът ми е човек търпелив и умее да устоява на всякакви женски прищевки и превземки, но като свършиха чистите чинии и се хранихме два дни направо от тенджерата с лъжички за кафе, защото и вилиците не бяха безброй, се предаде – купи смесителна батерия. Новичка, лъскава, хромирана и... абсолютно непригодна. Тръбите в стената бяха изведени твърде ниско и твърде далеч една от друга. Хазяйката не се съгласи да прави грандиозни (и крайно безсмислени според нея) водопроводни ремонти и това сложи точка на моите глезотии и чуждоземни претенции. Известно време си пазих лъскавата батерия и си я гледах с умиление, но накрая трябваше да я върна в магазина.
След дълго обикаляне по шопингцентрове случайно в китайската барачка „Всичко за един долар“ намерихме това, което ни трябваше – набор от пластмасови и гумени тръбички (всъщност струваха 20 долара), които, побългарени с порядъчно количество тиксо, тел, силикон и ламаринки, озарени от неочаквано избликналия артистичен заряд у моя благоверен съпруг и скрепени с традиционните в такива случаи заклинания, споменаващи майките на всички китайци, новозеландци и няколко неодушевени предмета, се превърнаха в нещо, което мога да нарека само със станалата напоследък модерна сред артистичните среди дума инсталация. Нелепо, грозно, чудовищно, обемисто, неудобно за употреба, с неясно на пръв поглед предназначение, но – функциониращо. Чудото стана – открихме топлата вода!
И както винаги, когато си мислиш, че си разчепкал някоя загадка на природата, тя те връхлита изневиделица с нещо още по-необяснимо. В един градски парк в Окланд (ако някой не вярва, да иде да види – на Лонг Бей, точно до електрическото влакче. Самолетният билет от България е около 3 000 лв, от други точки на света – по-малко), в една иначе съвременна и поддържана обществена тоалетна има две мивки с по едно самотно кранче всяка. От едното тече студена вода, а от другото – гореща. Е, как се предполага там да си измиеш ръцете, още не съм разбрала.
Вече цял месец ходя на работа. В едно малко кафене в центъра на Уоркуърт, много близо до нас. Мия чинии, правя кафе, приготвям сандвичи. Надявам се общуването с клиентите да ми помогне да си подобря английския.
Всички кафенета затварят в три следобед и ние не правим изключение. Така мога да прекарвам следобедите с Бояна – тя също свършва училище в три. Непълният работен ден е традиционен за жените с деца. Но заплащането не е високо.
В кафенето съм вече нещо като емблема на заведението. С безумния си акцент и чуждоземен вид съм вечна тема в клюкарските емисии на малкото градче. Имам поне двама редовни ухажори сред клиентите – и двамата доста над 60-те. Познавам почти всеки жител на Уоркуърт и знам какво кафе пие. Даже започнах малко по малко да разбирам какво ми говорят. Нямам проблем да се разбирам с чуждестранните туристи, нито те с мен. Но с кивитата е невероятна мъка. Обикновено разпознавам една-две думи в изречението и се опитвам да отгатна какво искат. Понякога изпадам в нелепи ситуации. Изгубена в превода. Добре, че хората са добродушни и с чувство за хумор!
Миналата седмица имахме произшествие. Бояна падна с колелото в парка и си разряза лошо крака на някакво остро ръбче. Румен я носи на ръце до лекарския кабинет, защото паркът не е достъпен за коли. Беше доста страшно! Сега има шест шева, трудно ходи и нощем ѝ шинираме крака с летва, за да не го сгъва. Но се държи геройски.