Киви.
Вицове за новозеландци
Повечето вицове за новозеландци се въртят около все още недоказаните сексуални предпочитания на кивитата към овцете.
Обикновено ги разпространяват австралийци.
Останалите вицове са за ръгбистите от Ол Блакс. И пак ги разпространяват австралийците.
Защо новозеландците никога не водят гаджетата си на ръгби?
Защото ще опасат игрището.
Как кивитата си осигуряват безопасен секс?
Маркират с боя всички овце, които ритат.
Защо кивитата все пак се женят?
Овцете не могат да готвят.
Един австралиец се обърнал към друг мъж на бара:
– Мейт, искаш ли да чуеш един виц за Ол Блакс?
– Приятелю, преди да започнеш, нека да те предупредя, че аз съм 1 и 90 висок, тежа 90 килограма и съм бивш нападател от Ол Блакс, този мейт до мен е 1 и 96, 102 килограма и е настоящ нападател в Ол Блакс, другият до него е 2 и 10 висок, 106 килограма и е защитник в Ол Блакс. Още ли искаш да ни разкажеш вица?
– А, не – размислил австралиецът. – Не и ако ще трябва да го обяснявам три пъти.
Колко овце има в Нова Зеландия?
64 милиона. От тях 4 милиона имат шофьорски книжки.
Филми за и от Нова Зеландия
Земен рай или невероятно красив ад, Нова Зеландия е уникална, различна и си заслужава да се види. Обаче е ужасно далеч. Отвсякъде.
Но има няколко филма, чрез които можете да се запознаете задочно с екзотичната хубавица и нейните още по-невероятни обитатели.
1. „Пианото“ (The Piano) – 1993
Безлюдните плажове, влажните вечнозелени гори, изолацията, странните човешки взаимоотношения, маорите, пионерският дух, викторианската атмосфера, морските дълбини – всичко в този филм е толкова новозеландско!
Пейзажите са предимно от западния бряг на Северния остров. Все така безлюден и омагьосващ и днес.
2. „Ездачката на китове“ (The Whale Rider) – 2002
Пак големи природни красоти – предимно от района на Гизбърн, този път в добавка към древни маорски легенди и много достоверно представяне на живота и житейската философия на съвременните маори.
3. „Някога бяха воини“ (Once Were Warriors) – 1994
Филмът разказва за обърканата идентичност на съвременните маори в урбанизирания град. Прелива от пиянски сцени, насилие, младежки банди, мизерия, но и елементи на традиционната маорска култура и лъч надежда за бъдещето тук и там.
4. „Най-бързият индианец в света“ (The World‘s Fastest Indian) – 2005
Антъни Хопкинс в ролята на новозеландеца Бърт Мънро, който прекарва десет години в създаване и тестване на подобрения за мотора си „Индианец“, произведен през 1920 година. С него през 1967-а той поставя световен рекорд, ненадминат до днес в този клас мотори.
Този път пейзажите не са новозеландски, но Бърт Мънро е историческа личност и образът, пресъздаден от Антъни Хопкинс, е много убедителен – любознателен, непредубеден, наивен, добродушен, щедър, скромен, дързък, самоук изобретател с отворен ум и непокварено сърце – събирателен образ на средностатистическия новозеландец.
5. „Последният самурай“ (The Last Samurai) – 2003
Филмът е сниман в Урути, Таранаки, Нова Зеландия. Том Круз играе самурай, а новозеландският вулканичен конус Таранаки (Маунт Егмонт) играе планината Фуджи. И двамата се справят много добре с превъплъщенията си.
6. „Вертикална граница“ (Vertical Limit) – 2000
Отново новозеландска планина – този път Южните Алпи, играе друга планина – Хималаите. Филмът разказва за спасителна акция под легендарно опасния К2. В главната роля – Маунт Кук, най-високият новозеландски връх.
7. „Хрониките на Нарния“ (The Chronicles of Narnia) – 2007
Спиращи дъха пейзажи от Южния остров и западния бряг на Северния остров. Нова Зеландия е наистина потресаващо красива.
8. „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings) – 2001, 2002, 2003
Независимо от неприличния брой Оскари, с които обсипа третата част от трилогията, кинематографията е все още в дълг към изпълнителката на главната роля – Нова Зеландия. Няма Оскар за красива природа.
Сниман на 150 различни места в цялата страна, филмът на Питър Джаксън е като цялостен портрет на Нова Зеландия.
Друг любим виц
Много е популярен сред всички имигранти в Нова Зеландия:
След смъртта си един човечец се озовава пред райските порти и свети Петър му обяснява, че тъй като не е струпал много грехове на душата си, нито е извършил твърде много добрини, мястото му в отвъдния живот не е още определено. Ще му дадат възможност да посети и ада, и рая за по един ден и ще оставят на него да си избере къде да прекара остатъка от вечността.
В ада било зелено и красиво, дяволите били усмихнати, пускали смешки и вицове, играли с човечеца голф, водили го за риба, поили го с бира, изобщо – купон. Не забелязал кога отлетял денят.