Продукти: филе от таракихи (или друга бяла риба), няколко картофа, домати, масло, сол, черен пипер, два лимона, връзка магданоз
Приготовление:
Изчакайте скарата да се нагрее добре, намажете с олио и печете рибните филета, като ги обръщате редовно. При всяко обръщане намазвайте горната страна на рибата с марината от лимонов сок, щипка сол, черен пипер и шепа ситно скълцан магданоз.
В домакинско фолио завийте индивидуално картофите – добре измити, но с кората, посолени, срязани на кръст отгоре и с бучка масло в среза. Печете на скарата. Добре е да подберете по-малки картофи, за да са готови заедно с рибата. Доматите печете цели на слаб огън – по краищата на скарата, докато омекнат. Сервирайте рибните филета в индивидуални порции, върху зелена или шопска салата, с един картоф, един печен домат и резен лимон.
Варианти
Всяка бяла риба може да се приготви по същия начин. Ако така приготвена, рибата ви се вижда малко суха и тричава, печете я завита във фолио, пак с марината от лимон, сол, черен пипер и магданоз, но с щедра бучка масло отгоре. Ще си оближете пръстите.
Тиквена супа „Аотеароа“
Традиционно супата в Нова Зеландия се предполага да е с гъстотата на лютеница, така че лъжицата да стои изправена в нея без чужда помощ. Супа е това, а не чорба! Сервира се с препечен хляб и масло. И навсякъде под „супа“ разбират тиквена супа. Всичките му там пилешки, зеленчукови, доматени и прочие супи са гевезелъци за чужденците. Кивитата си обичат тиквата.
Продукти: 50 г масло, 25 г бекон или шунка, една глава лук, същото количество целина, 50 г брашно, половин килограм тиква (почистена от семки и кора), един литър бульон
Приготовление:
Разтопете маслото в дълбок съд, прибавете едро нарязаните зеленчуци и задушете около 5 минути. Прибавете брашното и задушете за още 5 минути. Прибавете нарязаната на кубчета тиква и бульона. Изчакайте да заври и оставете на слаб огън за един час. Периодично разбърквайте и отстранявайте пяната от повърхността. Пасирайте и подправете на вкус с черен пипер и сол.
Варианти
Вместо тиква можете да използвате кумара или картофи. За по-пикантен вкус заместете част от бульона с портокалов сок и добавете 3-4 скилидки чесън.
Торта „Павлова“
Най-традиционният новозеландски сладкиш. Макар и повод за вечни спорове с австралийците за първооткривателството. Кръстен на руска балерина. Толкова лек и пухкав, че ви се приисква да правите пируети, плиета и па-де-дьо.
Продукти: 6 белтъка, 300 г захар, една супена лъжица царевично нишесте, една чаена лъжичка оцет или лимонов сок, ванилия, 300 мл сметана, 3-4 кивита
Приготовление:
Белтъците се разбиват на сняг, като постепенно се добавя захарта. Прибавят се нишестето и оцетът. Бие се до сгъстяване. Получената смес се излива в кръгла форма (20-25 см в диаметър) върху намаслена хартия и се пече на 130° С около 40 минути. Оставя се във вече изключената фурна за още половин час.
Така получената гигантска „целувка“ трябва да е хрупкава отвън и мека отвътре. В идеалния случай е към 10-15 см висока. Покрива се щедро с разбитата сметана (неподсладена) и се украсява с нарязаните на тънки кръгчета кивита. Сервира се веднага.
Най-добре е да приготвите блата предварително и да направите сметаново-плодовата украса в последния момент преди поднасяне на сладкиша. Сервира се с голяма лъжица, тъй като вътрешността е почти течна.
Могат да се използват и други плодове. Много е сполучлива с ягоди, малини, портокали, праскови, къпини, боровинки, манго, ананас.
Друг вариант на мини-„Павлова“
Готови „целувки“ се украсяват с разбита сметана и резенчета плодове. Сервират се индивидуално.
Дъждът търкаля едри хоризонтални сълзи по стъклото на илюминатора, докато самолетът набира скорост. Земята се люшва леко и под мен се ширва зелено кърпено одеяло насред синьото на океана. Само няколко минути още и Нова Зеландия е далеч назад. В миналото. Просто запетайка суша сред безбрежната шир на Тихия океан. Просто спомен.
След шест години в Страната на дъжда, в последния земен рай, в най-приказно красивия ад, в Земята на дългия бял облак, в далечната, екзотична и все още непозната Тера инкогнита събирам спомените с болка. Моята новозеландска авантюра приключи. Уж не беше страстна, уж често беше едностранна и несподелена, уж имахме безброй неразбирателства и спорове, уж никак не си бяхме близки, уж все не си подхождахме, а раздялата вече дълбае болезнено в сърцето ми.
Древна земя. Млада нация. Страна на хиляди дъги и милиони овце. Огледален свят. Страна на чудесата. Земя, в която човешката доброта и щедрост са също така изобилни както водата, падаща от небето. Където „не“ е неприлична дума. Където се научихме да не се боим от дъжд, да се радваме на малките неща в живота, да сме толерантни, да се усмихваме, да не ни е студено, да поздравяваме непознати (дори в обществените тоалетни), да караме вляво, да спираме на пешеходна пътека, да мечтаем. Където петнайсетгодишни деца карат автомобили и пенсионирани бабички учат задочно в университетите. Където приятели, съседи и колеги са ти кивита, южноафриканци, канадци, американци, англичани, ирландци, японци, корейци, китайци, македонци, индийци, руснаци, румънци, украинци, маори, българи, хървати, зимбабвийци, иракчани, ливанци, сърби, македонци, чехи, шотландци, гърци, италианци, сингапурци, грузинци, полинезийци, френски канадци, босненски сърби, македонски албанци, български турци, австралийски поляци.