Модерен Вавилон.
Което прави нас какви? Новозеландски българи, български новозеландци, вавилонци? Предполагам просто кивита.
През шестте години в Аотеароа аз смених седем работни места, Румен – четири, Бояна учи в шест училища, живяхме в пет различни къщи, купихме три, продадохме две от тях, живяхме в три различни града, посетихме поне сто, сменихме половин дузина коли, даже не знам колко лодки, учихме английски език и български хора, ловихме риба и карахме уиндсърф, плувахме с делфини и бродихме в подземни пещери, качихме се на ледник и яздихме коне, отглеждахме чубрица и окосихме тонове трева, боядисвахме покриви, ремонтирахме лодки, пропътувахме стотици хиляди километри, клехме се във вярност на кралицата, участвахме в телевизионни предавания, снимахме се в реклами, запознахме се с орки и елфи, с мореплаватели и пътешественици, с ловци и фермери, с политици и откровени откачалки, с милионери и социално слаби. Погребахме близък приятел, посрещнахме раждането на нов живот, празнувахме сватби, тъгувахме раздели, създавахме приятелства, освещавахме нови домове, поливахме лични празници, съпреживявахме кандидатстудентски тревоги, държахме шофьорски изпити, участвахме в доброволни акции, посадихме повече от едно дърво, проляхме сълзи, пот и кръв.
Оставихме в Нова Зеландия скъпи приятели, топли спомени, болезнени загуби, незабравими приключения.
Оставихме част от себе си. Затова боли.
БЛАГОДАРНОСТИ
Искам да благодаря на няколко души, които имат огромни заслуги за написването и издаването на тази книга: на моя съученик и приятел Юлий Карчев, който пръв публикува писмата ми в Whybulgaria.com, на Павел Калинов и читателите на ide.li – сайтa за българите по света, за техните коментари, лоялност и подкрепа, на приятелите и близките ми в България и по света, които четяха писмата и ме насърчаваха да пиша, на екипа на издателство „Колибри“ за професионализма, съветите и доверието им, но най-вече и най-много на приятелите ни в Нова Зеландия, които ни придружаваха в многобройните пътувания и приключения, споделяха трапезата, радостите и болките ни, подкрепяха ни през всички изпитания, бяха нашето семейство от другата страна на света. Без тях тази книга нямаше да съществува.
Изабела
Изабела Шопова
НА ИЗТОК – в рая
Българска
Редактор Росица Ташева
Коректор Шели Барух
Издателство „Колибри“
Издателство „Колибри“ е създадено през 1990 година – едно от първите частни издателства след промените и от малкото, които съществуват и днес. През годините „Колибри“ се утвърди със своя професионализъм и качество като едно от водещите издателства на книги у нас, познато и извън страната като единствен представител на много чужди издателства. Високото качество на текстовете и преводите на „Колибри“, както и изисканото художествено оформление са признати в страната и чужбина.
Благодарение на „Колибри“ българският читател е имал възможността да се запознае с популярни и не толкова популярни автори от различни страни и континенти, представители на различни жанрове, епохи, идеи, писатели, които е необходимо да познаваме, за да сме в крак със световните литературни тенденции.
„Колибри“ притежава впечатляващ издателски портфейл – „колекция“ от автори, с които би се гордяло всяко световно издателство. Сред тях са имена като Исабел АЛИЕНДЕ, Жоржи АМАДУ, Фредерик БЕГБЕДЕ, Симон дьо БОВОАР, Бернар ВЕРБЕР, Кърт ВОНЕГЪТ, Греъм ГРИЙН, Франсоаз ДОЛТО, Марио ВАРГАС Льоса, Вим ВЕНДЕРС, Лаура ЕСКИВЕЛ, Итало КАЛВИНО, Труман КАПОТИ, Даниел КЕЛМАН, Дъглас КЕНЕДИ, Харлан КОУБЪН, Милан КУНДЕРА, Дийн КУНЦ, Стиг ЛАРШОН, Xорхе ЛУИС БОРХЕС, Иън МАКЮЪН, Едуардо МЕНДОСА, Харуки МУРАКАМИ, Амели НОТОМБ, Пол ОСТЪР, Милорад ПАВИЧ, Джеймс ПАТЕРСЪН, Филип РОТ, Дж. К. РОУЛИНГ, Салман РУШДИ, Джон СТАЙНБЕК, П. Г. УДХАУС, Вирджиния УЛФ, Хелън ФИЛДИНГ, Томас ХАРИС, Сири ХУСТВЕТ и много други.