Не съвсем. В старанието си да впечатли гостите, домакинът им препоръчва енергично да опитат скумрията, ето в тази половина на тавата, но да вкусят непременно и сафрида от другата страна. И сам им избира най-добрите парчета риба с толкова ентусиазъм, че дори не забелязва как ентусиазмът на събеседниците му спада с бясна скорост до нива доста под нулата. Едно-две уточняващи въпросчета за характерните белези на двата рибни подвида, бърза проверка в речника (просто не им се вярва, че при цялото рибно многообразие край новозеландските брегове моят съпруг риболовец е избрал за готвене точно сафрид и скумрия) и драматичната истина излиза наяве – сафрид и скумрия в Нова Зеландия се ползват само за стръв, никой не ги яде. Никой дори не допуска, че са ядивни.
В очите на нашите многострадални гости виртуозната, трудоемка, печена на бавна фурна, фантастично изглеждаща и неустоимо ухаеща плакия е еквивалентна на екзотично ястие от червеи с подправки – и сафридът, и червеите са все стръв. По-малко щяхме да ги изненадаме, ако ги бяхме поканили на кюспе с чесън.
За да замажа някак потресаващото фиаско, предлагам чай и кафе след така наречената вечеря, като не забравям да поднеса домашно печените бисквити на гостенката, два вида захар – бяла и нерафинирана, лъжички, чинийки, салфетки, всичко както си му е редът според най-изисканите викториански традиции. Тръшвам се съкрушена на стола си и тъкмо захапвам бисквита, когато ме настига последният унищожителен удар: „А имате ли мляко?“ Нямам! Никой в моето семейство не консумира прясно мляко и аз нямам навика да го купувам. За новозеландците обаче пиенето на горещи напитки като чай, кафе, капучино, лате, шоколад е само извинение за консумирането на невъобразими количества прясно краве мляко, ароматизирано с гореизброените есенции. Без мляко чаят е просто оцветена гореща вода, а кафето – отровна горчилка. Този случай ще ме научи да държа винаги бутилка прясно мляко в хладилника – за посетители (а при липса на такива – да храня котките с него).
Излишно е да обяснявам, че след като заедно преодоляваме ужасите и шока на този първи културен (кулинарен) сблъсък, ставаме най-добри приятели с новозеландските си съседи. С годините успяваме дори да ги научим да ядат български манджи (но не и маслини). И вече мога да предложа на мистър Самюел Хънтингтън нов изпитан подход в преодоляването на сблъсъка на цивилизациите – с размяна на готварски рецепти, съвместен риболов, много бира и домашно печени бисквити. Работи гарантирано.
Поздрави за Трифон Зарезан и Свети Валентин!
Ние пак ще посрещаме поредния празник без ракия, но знам, че ще бъдете така добри да пиете по едно и за нас. Не можах да намеря подходяща картичка в нета – с овца, но всички сте виждали овца, представете си я!
По най-обсъжданата тема – времето: след последните дъждове през януари и след ужасяващия облачен трафик в продължение на месеци най-после нещата се успокоиха – нищо не препуска по небето, от три седмици изобщо не е валяло, слънцето пече безмилостно, цикадите пищят като за последно. Имаме усещането за истинско лято, като в България. На плаж ходим само вечер или облечени, защото слънцето е убийствено – дори в дъждовен ден с постоянна облачност си изгаряме като полякини.
Лятната ваканция свърши. Тук учебната година започва през февруари и свършва преди Коледа. Има четири учебни срока с двуседмични ваканции помежду.
Точно преди първия учебен ден Бояна пак имаше произшествие.
Подхлъзна се на мокрия балатум в банята и си удари лошо лицето в ръба на ваната. По вече отработената схема я грабнахме, отидохме в болницата и там веднага наизвадиха игли и спринцовки да я шият, но нашата хубостница се разпищя, орева орталъка, че не иска шевове, и в крайна сметка лекарката ми обясни, че децата в тази държава имат права и техните права се зачитат, така че, щом тя не иска, никой не може да я накара насила. Аз се разплаках от безсилие и те ни дадоха направление за специализирана детска болница в Окланд. Наложи се да я открием на картата и да пътуваме повече от час и половина през трафика в центъра на града, като аз успокоявах детето и давах указания на Румен от сорта на: „Сега слизаш от магистралата и караш шест кръстовища направо, после пет наляво, после пак вляво, не, не тука! Добре де, дай сега надясно, после пак шест светофара направо...“