Вече сме във Фангарей.
Е, то беше ясно, че накрая ще си купим някаква къща. Каквато и да е. След като се изтерзахме напълно, решихме, че ние не сме захлупени сноби като кивитата и не робуваме на разни предразсъдъци, ние сме отворени хора, от другия край на света сме дошли не за да се съобразяваме с техните шантави идеи за местожителство. Противно на широко пропагандираната практика „купи си най-лошата къща, но на най-добрата улица“ (защото така инвестицията е с гарантирана възвращаемост), ние си купихме хубава къща на непрекрасна улица, защото все пак се каним да живеем в къщата, а не на улицата.
Е, има една ужасна маорска къща точно срещу нас, но ние ще си сложим пердета на прозорците и няма да я виждаме. Затова пък на нашата улица играят деца, което е мечтата на Бояна – да има деца навън, което е абсолютно недопустимо за кивитата – техните деца си стоят вкъщи, учат в колежи някъде в друг град или ходят в разни клубове, за да спортуват. За да поканиш дете на гости да си играе с твоето, трябва да се познаваш с родителите му, да им се обадиш поне два дни предварително и да се уговориш с тях как ще вземеш детето, в колко часа и как ще го върнеш.
Това беше малко отклонение, за да подчертая невидимите с просто око достойнства на новата ни къща. Иначе видимите се изразяват в огромни и много на брой прозорци, северно изложение, камина, почти усамотен двор, голям гараж, смесителна батерия в кухнята (само там, но и това вече е революция), фаянсови плочки (само един ред с декоративни функции, но все пак!) и разни други такива скандални за консервативния новозеландец нововъведения. С малко закъснение се установи, че някой от предишните собственици доста своеволно е променил архитектурата на сградата – махнал едно стълбище, построил друго, съборил една стена, избил още врати, правил разширение на верандата. От всичко това къщата само е спечелила, но лошото е, че промените не бяха узаконени и се наложи да почакаме, докато се оправят документите. Не е толкова страшно като в България, но все пак отне две седмици да извикат строителен инженер, той да си напише доклада, общината да одобри промените и да издаде документ.
Тук всички административни услуги са изумително добре организирани и безпроблемно функциониращи, само човешкият фактор е малко смотан и генерира забавяне, но все се надяваме да свикнем с това и да престанем да се дразним. Така или иначе сделката се проточи.
Бояна ни е сърдита, че пак ще сменя училището (тук няма градски транспорт и няма никакъв начин да остане в сегашното си училище), а котката вероятно ще ни се разсърди после, като я замъкнем в друга непозната къща с войнствени съседски котки. Планираме голям купон, за да поотъпчем новите мокети и да поомърляме новите тапети. Румен вече стяга барбекюто и все пресмята колко дърва ще ни трябват за камината до края на зимата.
Да имаш камина, тук е истинска благодат. С тия талашитени къщи, еднокатни прозорци и без грам изолация вече се назъзнахме достатъчно. Вярно е, че никога не става много студено, но аз определено не се чувствам комфортно, като е 10 градуса навън и пак толкова вкъщи. Електрическите радиатори успяват да стоплят само себе си или някоя малка стая, но грамадните хамбарести дневни са безнадеждни.
Те затова кивитата целогодишно си ходят с къси гащи, пуловер, плетена шапка и дебели чорапи – това е единственото подходящо за тукашния климат облекло.
Фойерверки и кървава средновековна
драма в Нова Зеландия
Новопристигнали имигранти – само от шест седмици в пасторалния субтропичен север на далечната островна страна. Пълен, стопроцентов културен, емоционален, лингвистичен и всякакъв шок. Стараем се. Много се стараем да свикнем. За шест седмици смятаме, че сме се научили да караме вляво, да си купуваме пиперките на бройка, не на килограм, да си сортираме боклука, да се усмихваме и да благодарим непрестанно.
Е, има неща с които не се свиква лесно.
Новозеландските птици са най-бездарните и най-шумни пернати на планетата (твърдя го с авторитета на човек, живял и в Северното, и в Южното полукълбо, и в Европа, и в Австралазия), които упорито се надвикват, надкрякват, надскърцват и надскрибуцват вечер след залез слънце и сутрин преди изгрев. Всяка нощ.
За компенсация новозеландските котараци са и даровити, и гласовити певци. Изнасят серенади на по два гласа в полунощ, в два и после в четири сутринта. Всяка нощ.