Започва в Англия през 1605 година със смъртта на кралица Елизабет Първа. Английските католици, към които тя хич, ама хич не била приятелски настроена (имала си е основателни причини жената, но те са встрани от темата), очаквали, че новият крал Джеймс Първи ще бъде малко по-толерантен, все пак майка му била католичка. Но очакванията им не се оправдали.
Така един ден млад мъж на име Робърт Кейтсби, документирана историческа личност (сайтовете предлагат пълната му биография), излязъл с идеята за така наречения „Барутен заговор“. Това бил план за употреба на насилие по грозен и впечатляващ начин, за да се събуди обществено недоволство и да се прикани кралят да промени политиката си спрямо католиците. Джордж Буш веднага би определил такива намерения като тероризъм, но по онова време се е смятало за твърде прогресивно, нестандартно мислене и много хора поддържали идеята, някои дори се включили активно в заговора.
Има документирани 13 имена. Гай Фокс не бил от най-активните заговорници, но по стечение на обстоятелствата на него се паднала честта да запали 36-те бурета с барут, които съзаклятниците му били струпали в мазето на Парламента, точно под Залата на лордовете, където се провеждали важни дебати, много често в присъствието на краля.
Нареченият за покушението ден бил 5 ноември. Не щеш ли обаче, будната съвест на един от съзаклятниците, който осъзнал, че при такъв взрив ще пострадат и невинни хора, дори такива, които всъщност активно поддържат и работят за католическата кауза, го принудила да напише предупредително писмо до свой приятел, в което настоятелно го приканвал да не присъства на заседанието на Парламента на 5-и. Тук историята става малко мъглява и дадените при изтезанията показания съвсем не я изясняват, но по някакъв начин писмото попада в ръцете на краля. Оттам развръзката идва бързо – Гай Фокс е заловен с факла в ръка в опасна близост с барутните бурета, следват малко изтезания и имената на 13-те стават известни. Те биват заловени и изтезавани, а показанията им са оповестени в публичен процес. Няколко месеца по-късно присъдите са изпълнени.
Кралят явно много го е хванало шубето, защото настоял за назидателна присъда, която да служи за урок и да предотврати опити за подобни покушения в бъдеще. Според английския закон по това време най-тежката присъда била обесване, удавяне и насичане на парчета. Не знам дали точно в тази последователност, но и трите. Дори след като присъдата влязла в сила и била изпълнена, кралят не се престрашил повече да седне на резбования си трон в Парламента, затова до ден днешен кралят или кралицата на Англия посещават Парламента само веднъж в годината, на специално уречен ден и със специална церемония (информацията е от американски сайт, аз не съм била в Лондон, не знам как е).
Дотук добре – исторически събития, личности, факти, престъпление, наказание, зрелища за масите. Къде е обаче мястото на празненствата? Оказва се, че народните веселия и фойерверките започнали още същата година. На следващия ден след опита за покушение над краля (така го разтръбили тогавашните средства за масова информация – глашатаи, клюкарки, подставени лица и прочие) народът целокупно решил да изрази радостта си от щастливото избавление на държавния глава с изстрели, клади, на които се горяло чучелото на Гай Фокс (той станал най-известен от 13-те осъдени заради незавидната си роля на главен подпалвач), а за всеки случай някои горели и чучело на папата – демек, да внимават в картинката католиците, че да не дойде и техният ред. Така се установила традиция и не само в Англия, но и в много бивши английски колонии и до днес се празнува Денят на Гай Фокс.
Честно казано, аз и досега не съм наясно какво общо имат съвременните новозеландци с английския крал Джеймс и неговото щастливо избавление, нито пък какво имат против католиците. Католически свещеници и католически имигранти са играли важна роля в заселването и развитието на Нова Зеландия и до ден днешен тук има много католически църкви, училища и общности. По моето скромно лично мнение Гай Фокс просто е дал на хората извинение да разюздаят пироманските си страсти. И новозеландците с готовност го доказват всяка година на 5 ноември.
Или пък може да е неофициален Ден на антитероризма?
Откакто Бояна пак тръгна на училище, отново съм в плен на перманентно изумление от чудесата на тукашната образователна система. Не знам как стана, но на девет години и без да говори английски, детето ми претупа набързо четвърти клас и сега е в пети. Според нейното описание те всъщност нямат отделни предмети, нито отделни часове. Просто три часа си говорят в стаята за разни неща (боси, седнали на земята), после имат половин час почивка за обяд и после пак три часа си говорят или играят, или излизат навън, ходят на плуване, правят си състезания и други подобни. Домашни им дават в понеделник и трябва да ги приготвят до петък. Обикновено са две задачи по математика или нещо дребно за преписване. Аз я побърквам вкъщи да пише думи и да учи допълнително, защото никой не я третира като неговореща езика, а резултатите ѝ на тестовете по английски не са блестящи. Като изключим това, че нищо не учат в училище, иначе системата е великолепно измислена – децата ходят с удоволствие, имат осигурен транспорт и сигурност при всякакви условия, спортуват много и са щастливи.