Новото училище на Бояна е точно зад къщата. В новия ѝ клас има само две бели деца – всички други са маорчета, включително и учителката. Маорският език се изучава доста по-сериозно от предишното ѝ училище в Уоркуърт.
Аз донякъде съжалявам, че се преместихме толкова набързо, заради бившия ѝ учител – мистър Дейлбрук. Изключителен човек и невероятен преподавател. Много харесваше Бояна и имаше специално отношение към нея. В резултат тя напредна много бързо с английския, блестяща е по математика, ходи с желание на училище и със самочувствие, че е много добра и трябва да поддържа ниво. Историите за мистър Дейлбрук са безброй, но ще разкажа само някои от тях.
Първата ми среща с него беше абсолютен шок. Около четирийсетгодишен, мургав и синеок, двойник на Мел Гибсън и също като него прави физиономии и пребелва очи, докато говори. Постоянно се шегува. Дълга до средата на гърба коса, сплетена на мърляви плитчици, отгоре късо и неравно подстригана, все едно е отрязал част от плитките, обеца, татуировки, както си му е редът, и бос, облечен с къси гащи и незакопчана хавайска риза на родителската среща.
Бояна ходи на училище с един малък и беден английско-български/българско-английски речник. Един ден мистър Дейлбрук ѝ поискал речника и след доста ровене и писане направил две картонени табелки. Когато Бояна отговори правилно, ѝ вдигал картон ДОБЪР (на кирилица), а когато не се справи добре, кой знае защо табелката гласяла НЕПОЧТЕН. Вероятно е сгрешил думата.
До края на седмицата се появиха също табелки ФЪСТЪК и ГЛУПАК. Постоянно ѝ казвал Good boy, защото според него името ѝ било Бой-Ана (момчето Ана). А когато си тръгвахме, в отговор на нашето писмо, с което го уведомявахме, че заминаваме, и му благодаряхме за усилията и отношението към Бояна, той ни изпрати писмо на кирилица, което няма как да преразкажа и затова ще препиша дословно:
Мил Rumen,
Само ти към твой любезен буква.
Аз воля изтървавам Boyana много must
хубав щастие заедно!
Определително чисто работа
добър наблюдавам.
Mark Dalebrook
За това че „буква“ е трябвало да бъде „писмо“, се сетихме, подразбрахме и че изразява съжаление, задето „изтървава“ Бояна, но „определително чисто работа“ си е многозначително, откъдето и да го погледнеш.
Изобщо хората в това малко градче бяха извънмерно мили с нас и на заминаваме направо се разстроих. Бившите ми работодатели ми бяха приготвили подаръци, картички, цветя и се разплакаха, все едно, че сме роднини. В продължение на цял месец, като се разчу, че ще се местим, целият град се извървя в кафенето да ми пожелае всичко най-хубаво. Много от старите клиенти на Румен му се обадиха, за да ни пожелаят успех, пратиха подаръци на Бояна, без изобщо да са я виждали. Знам, че звучи невероятно, но хората тук са такива. Или поне бяха в Уоркуърт. За жителите на Нортланд, където сме сега, се говори, че са още по-дружелюбни, което аз вече не мога да си представя.
Имам нова работа! Една голяма верига от магазини за мебели, електроуреди, дрехи и всякакви неща прояви неблагоразумието да ме наеме. Аз всъщност най-безсрамно кандидатствах за доста висока мениджърска позиция, но като ми чуха английския и че съм от девет месеца в страната, хората предпочетоха да си намерят мениджър новозеландец, а на мен предложиха да работя като продавачка в магазина за мебели. Което аз и направих за неописуем ужас на потърпевшите ми клиенти.
Като им се усмихвам отдалеч (на което съм много внимателно обучена) и съм облечена в униформата на компанията, явно им изглеждам достатъчно благонадеждна да ми доверят съмненията си при избора на разни чудовищно големи дивани, още по-големи спални и електрически разтягащи се фотьойли. И там започват проблемите им.