Другата новина е, че имаме още едно коте. Много невъзпитано, за няколко часа опика цялата къща (Бояниното легло – три пъти), непрекъснато мяука, изяжда храната на другата ни котка и прави само бели. Очертава се да го кръстим Черньо. Ако остане достатъчно дълго де.
По повод на наводненията: в Нова Зеландия наводненията са най-естественото нещо на света. Почти толкова естествено като въшките в училищата или като хвърчащите камъчки по пътищата, които трошат предните стъкла на колите, като циклоните и ураганите. Не са приятни, но са неизбежни и хората си живеят с тях, без дори да роптаят. По българската телевизия са избрали да покажат точно това от Нова Зеландия, защото в България „добрата новина не е новина“, а тук други просто няма.
Бурята си я биваше наистина. Както си беше горещо и слънчево и по нищо не личеше, че идва промяна, някъде след полунощ се събудих с мисълта, че новозеландското правителство най-после е променило отношението си към влаковия транспорт и е решило да навакса, като пусне най-дългия в света влак, но кой знае защо са прекарали релсовия път точно по нашия покрив. Предполагам, че ако някой ден завалят камъни от небето, шумът ще е по-слаб. Преживяването беше като при земетресение и потоп едновременно. Прекарахме нощта в ролята на прасенцата, дето си построили дъсчена къщурка и треперили в нея, докато вълкът я издухал. Цялата ни къща се опита да отпътува нанякъде с ужасни вибрации в напразен опит да се освободи от забитите си в земята крака. Газебото обаче (за сведение газебото е нещо като градинска шатра) успя – скъса въжетата и се премести заедно с цялото ми пране. Още намирам чорапи, сврени под разни храсталаци из градината.
Циклонът мина бързо – на сутринта слънцето все така немилостиво си печеше и само в ниските долини, където реките надомъкнаха всичката тази вода, имаше грандиозни наводнения – най-големите от 100 години насам, в смисъл, че най-много хора бяха засегнати – цели 1100 семейства.
После пак беше слънчево за около седмица и сега пак вали, и пак сме насред поредния циклон. Кивитата се кълнат, че времето вече не е като едно време, глобалното затопляне и озоновата дупка били виновни (а може би и китайците, тук всички мразят китайците). Може би наистина е необичайно, защото станах свидетел на нещо невиждано – отмениха детския лагер поради лошо време. Обикновено такива неща като дъжд, циклон, буря, ураган не са в състояние да спрат никого. Този път обаче положението е сериозно – много къщи са без ток, вятърът къса кабелите, които, както можете да се досетите, не са закопани в земята, а си се ветреят на воля, окачени на дървени стълбове, при това на много по-големи разстояния един от друг, отколкото в България например, защото тук няма опасност от обледеняване.
Не се тревожете за нас – къщите ни са дървени и гъвкави, за да устояват на подобни изпитания, а душите ни са калени в бурите на българския преход, Новата Зеландия не може да ни уплаши.
Мокри и ветровити поздрави!
Затворнически туризъм
Като работиш ежедневно с клиенти, се срещаш с най-различни хора. А като имаш твърд балкански акцент и странно име, хората неизбежно стават любопитни. При кивитата явното любопитство и клюкарска осведоменост минават за най-върховни социални умения и най-сърдечна любезност, така че всяко запознанство (дори най-случайно и мимолетно, като например докато маркирам покупки на касата или си купувам билети за кино) неизменно предизвиква въпроси за моя произход. Отпървом аз гордо заявявах, че съм българка, за да науча твърде скоро, че това нищо не говори на повечето ми събеседници, и започнах да добавям обстоятелствени пояснения от сорта, че това е в Източна Европа или че е една малка страна на Балканите. Така избягвам недоразуменията от първите месеци, когато колегите и клиентите ми масово забравяха името на страната и ме представяха като „Новото момиче от Бразилия“ (Боливия, Унгария, Бавария и прочие екзотични места).
В Нова Зеландия да си европеец означава много – широка култура, международен опит, владеене на езици, елегантност, изисканост и даже известна префърцуненост, но все така в положителен аспект. Европеец е обществен статус, не само произход. Така че, представяйки се за европейка, имам убедително оправдание за необичайните си (за Нова Зеландия) облекло (нося обувки навсякъде и всякога), хранителни навици (ям маслини, пия вино, не понасям Макдоналдс), музикални предпочитания, лични хигиенни стандарти (не влизам боса в супермеркета или в обществена тоалетна, не смятам въшките за нормална епидермална флора, настоявам чиниите да се плакнат след сапунисване) и прочие.