Обаче те са много обиграни! Толкова дълго са ги практикували окуражаващите усмивки и любезните жестове, и щастливите възклицания, че ги докарват да изглеждат като истински. Абе съвсем истински си звучат. Ще речеш, че си нямат проблеми, че никой не умира, не се разболява, не им се чупят колите или пък не се ядосват. Все за мечтите си приказват, като че ли ще живеят по триста години, та да имат време и за тях.
И уж се дърпах и се пазих, ама ме заразиха и мене с бацила на положителното отношение, с вируса на либерализма, с чумата на толерантността. Сега и аз се усмихвам сомнамбулно и безпомощно, радвам се и даже взе да ми харесва. И хоризонтите ми се виждат по-далечни някак, и плановете ми отскачат по-високо (ама то сигурно е заради по-слабата гравитация, на чуждите планети е така). И, срам ме е да си призная, но понякога се улавям дори да си мечтая.
Е, гони ме носталгия, разбира се, че понякога ме и хваща. И ме тръшка, тръшка. И усмивките ми стават малко през сълзи, пък мечтите ми все черно-бели излизат, ама така си е то – народопсихология, не можеш да ѝ избягаш.
Купувам си тази сутрин някакъв вестник и гледам – на първа страница пак „невиждани“ катаклизми – наводнения, свличания, изчезнали, удавени и то не на някой слабоизвестен остров из Пасифика, ами в Нова Зеландия. И като знам, че сега всичките информационни агенции по света ще се разтюхкат и ще ни заоплакват, сядам да напиша в аванс, че сме живи и здрави. При нас даже от няколко дни не е валяло (и земетресения не е имало), та ако не бях прочела във вестника, хич нямаше и да знам какви работи стават на юг от Окланд.
То там не само че поваляло повечко от обикновено, ами и приливът като се надигнал и един от язовирите като прелял, и накрая, както всичко било добре накиснато, подгизнало, размекнато и хлъзгаво, ги друснали няколко земетресенийца, та земята не издържала – свлякла се на няколко места. Сега не вали, фермерите ближат рани, а собствениците на повредените къщи си искат да им изплатят застраховките. Метеоролозите донесоха вода от девет кладенеца и обвиниха всичко живо на планетата, като се почне с Ел Ниньо и Ла Ниня, през глобалното затопляне и замърсяване, за които и малките деца знаят, че са виновни американците, китайците, пак американците и цяла Западна Европа, че даже и Австралия, за да обяснят защо от известно време насам точно на това място се стичали обстоятелствата и причинявали безподобни валежи. И за да не ви терзаят подобни тревоги в бъдеще, да обясня, че нашата къща е на доста високо място. За да ни достигне водата, ще трябва най-после да се сбъднат най-мрачните прогнози и да се разтопят полярните шапки, ама то тогава пък на вас няма да ви е до нашите неволи.
Новините при нас са, че си сменихме работите – и аз, и Румен. Благоверният реши, че му е писнало от все същите вечно недоволни клиенти и плашещо дезорганизирани шефове, и напусна фирмата за сателитна телевизия, за да отиде в затвора. Не като клиент де, а да му инсталира алармени системи и други такива. Въпросните инсталации за момента се изразяват в прекарване на километри кабели в калта, тъй като обектът е в много начален стадий на строеж, а пък сезонът си е по презумпция дъжделив, но според Румен това било освежаващо след многото месеци лазене под къщите и по покривите им. Покрай това си взема един по един изпитите за електротехник. Тука е така – можеш да имаш много дипломи по света и стаж по професията, ама ако нямаш новозеландски такива, все едно си неграмотен. Та затова инженерите се преквалифицират на електротехници.
Моя милост също се беше пищисала с бившите си работодатели, обаче трябваше да изкарам поне една година, че иначе много лошо щеше да стои в сивито ми. Като направих годинка, и се втурнах по интервюта. След седмица започвам работа в един друг магазин. Този път като заместник-мениджър. И на тях им давам година да оправдаят очакванията ми; после ще реша дали да си преразгледам критериите, или пак да сменя компанията.
Другите членове на семейството са добре – Бояна изкара ваканцията в четене на книги, бялата ни котка – в непробуден сън, а черното коте – в правене на бели. То впрочем порасна и стана красив, самовлюбен и много глупав мухльо. Отне му един месец да схване как работи котешката вратичка – трябва само да я бутнеш – и през това време я държахме нощем отворена заради него, което пък всички квартални котки приеха като официална покана да ни посетят, да хапнат котешка храна, да проверят яденето ми в тенджерата, да си маркират територията, като опикаят видеото, да се разходят в банята из мократа вана и да провеждат котарачешки бойни турнири в антрето. Вече втори месец вратичката работи нормално и всячески се опитвам да оттегля поканата, но без никакъв успех. Цялата къща мирише на котки и по цели нощи слушаме музикалните изпълнения на най-даровитите котешки певци от квартала – устройват си надпявания на нашата веранда.