Няма консенсус по въпроса за името на нашия домашен любимец. Всеки път, щом някой посетител попита как се казва този красавец, получава няколко различни отговора и хората остават с дълбокото убеждение, че ние сме виновни за тежкото раздвоение на личността и другите ментални проблеми на горкото коте. Официално беше наречен Блаки, заради цвета си, или Черньо по нашему, после Бояна реши да продължи дългогодишната традиция в семейството и го нарече Муцьо (май трябва да е четвърти). Като му викам Муцьо обаче, много лесно ми се изплъзва от езика и го наричам Мухльо, а пък като ме спъва сутрин в тъмното, докато ме води към хладилника да го храня, става АбеРазкарайСеБеГлупак, което Бояна умалително, със съчувствие и привързаност превръща в Глупчо. При официални обръщения, когато се изтягаме на слънце в градината или пред камината и си говорим за важните неща в живота, му казвам Муцан, Котан, Мистър или Чернишон, а Бояна му вика Котарачко, Муцанчо или Муцко. Горкото побъркано коте! Хич не е за чудене, че му тракат лимките.
По едно време си беше наумил, че е още по-безподобно красив, ако му е мокър гърбът и козината му стърчи на шипове като пънкарска прическа или динозавърски гръбнак. И за да не допусне да излезе от форма, се ближеше постоянно, даже не можеше да спи спокойно, защото през това време гърбът му изсъхваше, та се събуждаше час по час да го наплюнчва. После една новозеландка ни светна, че котките правели така, като имат пърхут на гърба, и сега му даваме специални хранителни добавки за преодоляване на дерматологичните проблеми, което определено помогна – вече не ходи вечно мокър и оплюнчен и можеш да го погалиш, без да се гнусиш.
Изобщо кивитата знаят много неща за котките. Такива теории имат, че всеки път ми вземат акъла. Например как се приучва котка да живее в нова къща (тук всички се местят постоянно и си мъкнат котките със себе си, така че това е доказан в практиката метод). Намазваш лапите на котката с масло и я оставяш в къщата – тя не може да излиза навън, защото прах и боклуци се лепят по маслото и не ѝ е приятно, а в същото време е заета да се ближе и чисти от мазнотията, та не ѝ остава време да мисли за бягство, а като се разходи наоколо пък, цялата къща вече мирише на масло от нейните стъпки и новото място започва да ѝ харесва.
Аз имам нова кола! Защото не спрях да се оплаквам от предишната, че е дълга като ТИР, че завива като автобус, че на паркинга трябва да плащам две места за нея, че пие бензин като огнен змей, че като карам назад, трябва да си слагам очила за далечно виждане, за да не ударя задницата някъде, и т.н., и т.н. Сега си имам малка градска количка, паркирам си я с два пръста, изкачвам баира пред нас, без да събуждам с рев целия квартал, обаче пак изпаднах в старото си затруднение – не мога да я разпознавам. Бели коли много. Аз не ѝ помня номера, за модела да не говорим, там съм пълен трап, колите ги разпознавам само по цвят, е, и по някой характерен белег – предишната например не можех да я сбъркам, защото задницата ѝ все стърчеше поне с един метър от редицата на паркинга. Та често ми се случва да се опитвам да отключа чужди коли и както нямат аларми, някой ден ще се забъркам в кражба по неволя.
Такива ми ти работи по нашия край на света.
По вулканичния маршрут
на Нова Зеландия
Те, вулканите, са точно толкова необичайни, рядко срещани и екзотични в Нова Зеландия, както са, да кажем, дупките по пътищата в България. Всичко наоколо, дето поне малко прилича на вулканичен конус, е вулкан. И тези, дето хич не приличат, и те са вулкани, ерозирали до неузнаваемост. Това планини, хълмове, височинки, странни каменни формации, езера, заливи, острови, плата, долини с правилна и неправилна форма, скални носове, котловини – на Северния остров всичките са вулкани. Обаче угаснали. Е, има и няколко, дето не са.
При толкоз много вулкани наоколо, дето се вика от вулкани повече няма – само в Окланд са 50, – на човек скоро му писва да се катери по завинаги замлъкналите кратери, да си ги снима и да ходи на пикник по зелените им склонове. Приисква му се малко екшън да има – нещо да дими, да пуши, да трепери, да клокочи и да гъргори. И тогава си грабва шапката, събира малко съидейни приятели и поема по вулканичния маршрут на Нова Зеландия до вулканичното плато в средата на Северния остров, където се намират всички активни, спящи и неспящи новозеландски вулкани.