Има на планетата една такава неуравновесена, темпераментна и избухлива зона, опасваща Тихия океан, в която се случват 90% от всички вулканични изригвания, земетресения, лахари (вълни от вулканска пепел), цунамита и прочие вълнуващи събития, достойни за отразяване от световните информационни агенции. Тази зона много сполучливо е наречена Тихоокеански огнен пръстен. Ударението е на „огнен“. И Нова Зеландия, уж скромна и незабележима една такава, се е настанила и тя в този периметър и се включва достойно в данданията. Нейните активни вулкани са наредени в редица и пресичат острова от запад на изток с внушителните си конуси: Таранаки (или Маунт Егмонт), Нгаурухое, Руапеху, Тонгариро, Тарауира и Белия остров (наричан така заради вечния бял вулканичен дим над него). До тях се ходи или с въртолет, или с организиран поход, което означава инструкции за безопасност, екипировка, записвания, резервации. Изобщо не става така, от днес за утре, нужна е организация и подготовка.
Ние обаче не сме много организирани и затова ще се задоволим с по-древните спящи вулкани – Роторуа и Таупо. Те си имат по един цял град в кратера, комплектован с езерце за хубава гледка, за къпане и за разходки, имат си главни пътища, безброй хотели и ресторанти, така че са точно по вкуса на нашата разнородна българска групичка, включваща 5-годишно ангелоподобно природно бедствийце – вечно гладно и жадно, две тийнейджърки – безнадеждно сраснали се с мобилните си телефони и също перманентно гладни и жадни, придружаваща група от родители – преобладаващо инженери, обсебени от грижи за изхранването на отрочетата, един вегетарианец инженер химик и един български дядо пенсионер.
Никой не притежава пълен комплект пътни карти (в едната кола се ориентират по луксозен географски атлас със спътникови снимки!) и това придава леко апокалиптичен привкус на пътуването, но за щастие в Нова Зеландия никой няма нужда от карта, за да стигне до вулканите. По целия маршрут има едни симпатични стилизирани изригващи гейзерчета на пътеуказателните табели, които гарантират беззагубващо пристигане в Роторуа – игралната площадка на новозеландците. Както пясъчникът и катерушките са притегателен център за децата във всеки сезон, така Роторуа привлича целогодишно и целокупно новозеландците. Както и милионите чуждестранни туристи. Какво му е специалното на градеца ли? Ами толкова е специален, че чак не знам откъде да започна.
Роторуа
Роторуа се намира в кратера на гигантски угаснал (или дълбоко заспал, границата между двете е малко неясна) вулкан. И до ден днешен земната кора на дъното на кратера е изключително тънка – най-тънката в света, и се нагрява и пропуква от горещата плазма, така че ни позволява на някои места, ако не да надникнем в дълбините на планетата, то поне да ги помиришем. И да си представим как е изглеждала (миришела) Земята в далечното минало, отпреди да се обзаведе с живот и кислородна атмосфера.
Остатъчната висока температура в кратера нагрява подпочвените води и резултатът е безброй горещи извори, гейзери, бълбукаща кал, серни отлагания, топли минерални басейни, цветни езера, всевъзможни геотермални чудесии, пушещи пропасти, химически реки, лечебни води, всякакви минерални отлагания и неописуеми вонящи миазми. Знам, че не ви звучи много примамливо, но истината е, че няма много такива места на планетата, така че любопитството е, което движи колелата на голямата туристическа машина, а не масовата пристрастеност към задушливи сероводородни газове.
В Роторуа геотермалните зрелища са навсякъде – в централния градски парк, в маникюрираните Правителствени градини, в езерото, в автентичното маорско село, из околностите на града, по хълмовете на планината и даже по улиците и в задните дворове на къщите. От всяка улична шахта излиза миризлива пара. В канавките тече гореща воняща вода. Зад всеки хотел и къща има парник или басейн, или и двете, захранвани с гореща вода от частен сондаж. Отоплението на сградите е също осигурено от геотермалния източник, даже водата за пране и къпане идва оттам. Кой е луд да харчи пари за инсталиране на домашни бойлери, като разполага с най-големия водонагревател – планетата? Никой в Роторуа, очевидно.
Резултатът от целия този воднотермален ентърпрайз е задушаваща, неописуема, непоносима, всепроникваща и нетърпима смрад на развалени яйца, която е затиснала града и цялата котловина. Грешката на всички новодошли е, че се надяват да свикнат и да престанат да я забелязват.
Противно на разпространената шега, че името Роторуа идва от Rotten Eggs Town (Градът на развалените яйца), на маорски значението на думата е „две езера“. Всъщност езерата в района са 16, но Роторуа е най-голямото, цопнато в центъра на древния кратер, с малко кокетно островче в средата и свързано с по-малкото езерце Ротоити. Та оттам – Две езера.