Празнуваме незабравима Коледа в компанията на разноезичната интернационална младеж, с която споделяме умерените удобства на мотела. Представяме се традиционно добре в надпиването и надяждането, характерни за подобни тържества, киснем се в миризливия горещ басейн и след няколко безпаметни часа между ухаещите на развалени яйца чаршафи сме най-после готови за среща със сприхавата и избухлива Лейди Нокс.
Уаи-О-Тапу
Че точността е изконна английска добродетел, особено тачена от кралски особи и аристократични персони, е широко известно. Защо обаче един мощен и страховит гейзер счита за необходимо да се придържа към подобни добродетели и да спазва стриктно обявения график на изригване е крайно неясно. Па макар и кръстен на благородна дама.
Изпълнени с безгранично недоумение, се разтоварваме на паркинга в геотермалния парк Уаи-О-Тапу почти навреме, само минута и половина след 10,15 сутринта – традиционният час за ежедневното изригване на Лейди Нокс. Времето е типично за Коледа – дъжд, мъгла и студ. И от трите по много. Поради което всички сме навлекли онези мърлявите якета, дето бяха хвърлени в багажа в последния момент само за всеки случай – тръгнали сме на лятна ваканция все пак. И без изключение изглеждаме така, сякаш сме спали цяла седмица в колите или живеем от години под градския мост. При конкретните атмосферни условия обаче малцина в тълпата интернационални туристи успяват да изглеждат по-елегантни. Озоваваме се сред голяма група от зле облечени хора и море от разпънати разноцветни чадъри. Лейди Нокс не се вижда никъде.
Тъкмо децата започват да хленчат, че сме пропуснали събитието, и биват моментално опровергани от появата на младеж в ярък дъждобран, закичен с табелка на туристически гид. Извинява се за закъснението (май използва времето за претекст, ха-ха) и се впуска въодушевено в описание на принципите на геотермалните изригвания. От което става ясно, че принципът на действие на всеки гейзер е различен, обусловен от специфични фактори, което прави изригванията най-общо непредсказуеми. Лейди Нокс се явява на обявената среща всеки ден по едно и също време не по собствено желание, а защото е принудена да го прави.
Как се изнудва благородна лейди ли? Ами в този случай с пакетче сапун на прах. Да, смейте се и ние се посмяхме на идеята да предизвикаш гейзер със сапун. Но младежът делово извади пакетчето от джоба си, изсипа шепа бял прах в не особено забележителна дупка в земята и три минути по-късно всички щракахме бясно с фотоапарати, рискувахме да си избодем очите на острите спици на чадърите, катерехме се по хлъзгавите камъни, настъпвахме се неволно един друг и си викахме „сори“ с всевъзможни акценти, и всичко това в напразни опити да хванем някак си в кадър величието и елегантната осанка на свистящата високо над главите ни бяла пара, абсолютно невидима на фона на мъгливото прихлупено небе. Десетина минути по-късно гневното свистене, шиптене, фъщене и гълголене са се трансформирали в кротко ромолене, деликатно бълбукане и много сапунена пяна в краката на младия Повелител на гейзерите. Лейди Нокс се оттегля грациозно и с достойнство.
Обяснението на феномена се оказва просто. Цялата работа е в това, че камера с гореща вода е затворена в теснина в скалите под подобна камера със студена вода. Студената вода отгоре не позволява на парата да излезе на повърхността и причинява постепенно увеличаване на налягането в долната камера. Шепа сапун обаче е достатъчна да разпени водата, да намали повърхностното напрежение и да позволи на нагнетената пара и врялата течност да изхвърчат с огромна сила през тесния отвор в скалите. След вентилирането налягането спада и скоро горещата вода е отново затисната под студена такава до следващата сутрин. Точно в 10,15.
Сред мъглата и изпаренията с остър сапунен вкус преджапваме топлите локви, останали след драматичното появяване на Лейди Нокс, и се отправяме по туристическата пътеката, за да видим останалите геотермални чудесии на Уаи-О-Тапу.