Няма нищо по-прекрасно от слънчева Коледа на плажа, но нашата амбициозна туристическа програма не ни оставя много време за излежаване на топлия пясък. Чака ни дълъг път до най-големия вулкан на планетата – Таупо. Напускайки Роторуа с последните алени отблясъци на залеза, се забавляваме неимоверно от гледката на кротко преживящи овчици и крави, покатерени по шеметно стръмни хълмове и чукари като корабокрушенци на самотен остров, оглеждащи се сякаш с недоумение, неспособни да открият път за слизане или поне да си спомнят за какъв дявол са се покекнали чак там.
Таупо – Наполеонът на вулканите
Като вземе някой хилав и дребен да се пъчи много, да се надува, да запасва на гол тумбак чифте пищови и да се реди барабар Петко с мъжете, на това какво му се вика? Наполеонов комплекс, нали? Е, аз не знаех, ама и континентите, оказва се, избиват комплекси.
Технически погледнато, Нова Зеландия (противно на това, дето го пишеше в моите средношколски учебници по география) е континент. Много, ама много мъничък и почти изцяло под вода, сбутан и невзрачен, обаче търка рамене с големите на деня – натиснали са го яко от двете страни тихоокеанската и австралийската тектонични плочи. И така са го стиснали в менгеме, че са го счупили, и сега двете части се подпъхват една под друга. А където една океанска тектонична плоча се подпъхва под континентална такава, водата, нахлуваща в подконтиненталната магма, причинява вулканична дейност. Това е създало вулканите по периметъра на Тихия океан, дето им викаме Тихоокеански огнен пръстен. Същата е причината и за вулканичната активност в Нова Зеландия. Е да, ама Нова Зеландия има комплекси да избива, а както показва историята, като се напъне някой дребосък да се самодоказва, и току-виж завладял половината свят.
Като се отприщил Таупо, и направо взел акъла на света – планетата не била виждала по-разрушителен и по-мощен вулкан дотогава (и тайно се надява повече да не види). Годината била 135 от новата ера и никой не живеел по онова време из региона, та нямаме свидетелства от първа ръка, но според вулканолозите зрелището било грандиозно. Таупо не просто изригнал, а се взривил с бяс. Огнени скали и лава хвърчали със скоростта на звука на повече от два километра височина и бомбардирали безмилостно острова. Двайсет кубични километра прах, пепел и дим се издигнали на трийсет километра в атмосферата – китайски и римски хроники са документирали странните атмосферни явления, които причинили от другата страна на света. Целият Северен остров бил засипан с вулканична пепел. Вулканът бил 10 пъти по-мощен от Кракатоа и много по-разрушителен от Санторини. Съумял да взриви дори собствения си кратер и колабирал. Затова днес Таупо не е езеро в чаша, като Роторуа, а езеро на плато – открито, плитко и огромно. Маорите му викат Таупо Моана – Морето Таупо или Таупо-Хау-Рау – Таупо на стоте ветрове.
За нашето пристигане езерото се е накиприло с вечерно наметало от сребърно кадифе, освежава се кокетно с лек хладен бриз и се кичи суетно с разноцветни светлинки от безбройните хотели и кафенета на брега. Вълните гъделичкат глезено пясъка и той се подхилква и шумоли сподавено в тъмното. След запъртъчената атмосфера на Роторуа Таупо е като изворна вода в пустинята. Нямаме насищане на свежия въздух, далечните хоризонти, крясъците на чайките и нощния живот. Този път чаршафите не са прани заедно с мръсното бельо на дявола в адската пералня. Миришат на чисто и ни приспиват дълбоко.
Хука Фолс (водопадът Хука)
Следващата сутрин ни посреща с ярко слънце и слънчеви зайчета по мастиленосините води на езерото. Програмата за деня е тежка, времето се кани да е горещо, така че поемаме без разтакаване към първата атракция – водопада Хука.
Морето Таупо се пълни от няколко високопланински реки, спускащи се от заприщилите хоризонта масивни вулканични конуси – Тонгариро, Нгарухое и Руапеху, и захранвани от изобилните дъждовни и термални води. Но морето се не препълня. Защото в единия край прелива зрелищно и дава начало на най-дългата и пълноводна река на Северния остров – Уайкато ривър. Бистрото тяло на водата се провира през петнайсетинаметрова теснина в скалите и после се бухва с всичка сила от 11 метра височина в полукръгла каменна купа. Е да де, всички знаем, че точно това правят водопадите. Ама само който го е виждал, може да си представи как през гранитната фуния се излива по един олимпийски плувен басейн в секунда. Всеки миг 250 хиляди литра лазурна синя езерна вода се превръщат в река. Трансформацията преминава през шокираща междинна фаза – избухване. „Хука“ на маорски значи пяна. Познайте защо. В каменната купа под водопада река Уайкато се ражда от милиони тонове разбити на сняг пухкаво сини белтъци, от изумрудено газирана млечна сметана и разтопен на пяна ванилов сладолед, разбъркани с щедра доза „Омо“, синка и „Персил“. За туристите има построено мостче точно над водопада и наблюдателни платформи под него. От благоговение и възхита пред водната стихия всички временно загубваме дар слово. То и да имахме какво да кажем, никой нямаше да може да ни чуе – грохотът на разбиващата се вода е оглушителен.