Инструкторката се обръща усмихната и ми прави знак с вдигнат палец: демек, добре съм се справила със ситуацията. Ха, има хабер тя аз колко ситуации съм преживяла, в колко тийнейджърски войни съм победила и що бойни тактики съм разработила. Да ми беше казала от самото начало, че кобилата е тийнейджърка, щяхме да се разбираме без проблем.
От тук нататък моят кон се държи прилично. Системите за управление внезапно се подобряват, жълтите цветенца изгубват привлекателността си и таман да вземе и на мен да ми хареса язденето, пристигаме обратно във фермата.
Ако си мислите, че слизането от кон е по-лесно от качването, значи никога не сте опитвали. Пак се налага да ползвам стълбичката. После инструкторката се отбива специално за да ме похвали, че съм имала добър подход към животните, разбирала съм ги била.
Ми как иначе, аз цяло извънземно отгледах!
Румен вече два пъти си смени работата – последния път за нещо, което е най-после квалифициран и добре платен труд. Смешната част е, че пак ще работи на затвора, но този път като представител на голяма международна компания, водеща в областта на осигурителните системи и електрониката. Той е щастлив. Отне му три години да се сдобие с подходяща квалификация и да си намери работа, задоволяваща личните му амбиции и потребности. За страна толкова далече в културен, географски и всякакъв смисъл от Европа, това си е постижение.
Което отваря въпроса за моята работа. В предишното си писмо много далновидно намеквам, че и тази работа ще е като предходната. Познала съм. За половин година реализирах два големи проекта, засипах по-високите ръководни нива с купища предложения за реорганизация на работата, повишаване на ефективността и други подобни и резултатът беше, че прекият ми началник ме помоли за кратък разговор и ми каза да не се напъвам чак толкова, защото вече и бездруго съм била стигнала тавана на заплащане и кариера. Те не искат амбициозни хора да им вдигат шум наоколо, да им дават акъл как да си гледат работата, да имат постоянно претенции за това и онова. Техният бизнес си съществува от 40 години насам и без да ходи по акъла на разни българки с лош английски. С две думи – от известно време пак си търся работа.
Както всички знаем, в Нова Зеландия няма отровни насекоми, змии и други опасни подобни. Единственото изключение е един неголям паяк – черен, с малка бяла точка на гърба, наричан уаит тейл или бяла опашка. Във всяка туристическа брошура може да се прочете как той си живее само в буша (така се нарича местната растителност) и може да ухапе човек само в изключителни случаи. Ухапванията са болезнени и неприятни, но само в много редки случаи – смъртоносни.
Ние си живеехме в пълна идилия и хармония с околната среда, без да обръщаме ни най-малко внимание на твърденията на дъщеря ми, че в нейната стая има уайт тейл. Тя по принцип недолюбва всякакви насекоми с изключение на богомолките (тях ги отглежда като домашни любимци, защото те ядели другите насекоми) и вдига луда паника, колчем види хлебарка, оса, паяк или нещо друго с повече от четири крака. Те пък, от своя страна, се струпват в масови сборища в нейната стая, защото тя не си гаси нощната лампа, а ние не затваряме прозорците. В резултат на всички ни е писнало от среднощните ожесточени битки в Боянината стая и никой не ѝ обръщаше внимание, докато миналата седмица не видяхме три уайт тейла в дневната.
Още на следващата сутрин се обадихме на компания за борба с вредителите. Те обгазиха цялата къща отвътре, отвън, отдолу, отгоре и отстрани, отвориха ми работа за цяла седмица да чистя, пера и мия, докато залича всякакви следи от отрова в жилищните помещения, и промениха драстично представите ми за съвместно съжителство. Съдейки по хилядите изпружени трупове, трупчета и микроскопични телца, заринали мокетите, первазите на прозорците, верандата и пътеките в градината (ама хич не мога да разбера каква е тая насекомска мания, като ще умираш, да излезеш на открито, да се тръшнеш по гръб и да си разчекнеш всичките крака във всички посоки), установявам, че макар да сме единствените плащащи ипотеката на къщата, съвсем не сме били единствените, които живеят в нея.
Сега, без нито едно паяче, хлебарка, муха или гущерче из стаите, се чувстваме самотни и изгубени. Нищо де, специалистите по борба с насекомите ни увериха, че цялото разнообразие на фауната ще се е възстановило след не повече от два месеца. Можем само да се надяваме, че уайт тейлите ще направят малко изключение и ще им отнеме по-дълго време да се нанесат отново.