Значи, ако съставителите на учебника по маорски бяха оставили местоименията за по към края, днес можеше да съм фарси на тихоокеанските езици, обаче те цопнали най-голямата таблица с местоимения, която можете да си представите, още във втора глава. Хващам се на бас, че не съм първата, дето е заседнала безнадеждно някъде между личните местоимения за множествено число на групи от женски род и притежателните такива за двоично число от смесен пол. М-да-а! Ако някой си мисли, че не може да има по-ужасен език от руския с всичките му падежи, склонения и мяхкие знаци, предлагам да опита с хавайски, таитянски, маорски или някой друг език от полинезийската група. Абсолютно уникална и смайващо гениална система от лица и числа! Освен единствено число имаме също двоично – за двама души, с варианти за двама мъже, две жени и мъж и жена и различни видове множествено число според пола на групата – женски, мъжки, смесен с преобладаващи мъже, смесен с повече жени и т.н. От едно местоимение само всичко става ясно – от свое име ли говоря или от името на двама души, или на трима и повече и тези други само жени ли са, или има сред тях и мъже и кои преобладават, сянка на съмнение дори не остава за легитимността на изказването ми. Лицата пък се определят не само от пола, ами и от взаимоотношенията на двата субекта. Абе по-сложно от това, квантова механика му кажи!
Като става ясно, че никога няма да съм компетентна в Те Рео Маори, смирено се зачитам в краткия речник на маорските географски названия. И Нова Зеландия внезапно ми се разкрива в нова светлина. В картини, форми, цветове и неподозирани събития. Оказва се, че всяка от привидно безсмислено звучащите срички има някакво значение. Дългите думи са цели истории. Маунгатапере и Маунгакарамиа не ми звучат повече еднакво, след като откривам, че едното е „Планина, възправена край езеро“, а другото – „Планина от червена глина“. Матамата е нелепо заекващо звукосъчетание само докато не научавам, че означава „Крепостта, издигната като изплезен език от блатото“. Керикери, оказва се, е „Копай, копай“, Корорарека е „Вкусен пингвин“, а Кайкоура – „Да ядеш лобстър“. Не мога повече да ги сбъркам – къде е пингвин, къде е лобстър! Да не говорим пък за копането. Прочутият геотермален комплекс в Роторуа Те-факариуариуатанга-о-те-опе-Тауа-а-Уахиао (за начинаещите в маорския и за пътеуказателните табели съкратено на простичкото Факариуариуа) е всъщност „Голямото събрание на бойната група на Уахиао“ – какво по-лесно за запомняне?!
Най-дългото географско название в света е 92-буквената маорска дума Taumatawhakatangihangakoauauotamateaurehaeaturipukakapikimaungahoronukupokaiwhenuakitanatahu, според Книгата на рекордите „Гинес“, и в превод означава: „Билото на планината, където Тамате, мъжът с големите колене, който пътува и се катери, известен като Закусващия с планини, свирил с носа си на флейта за своята любима“. За удобство в пътеуказателите се ползва съкратен вариант – само 85 знака.
Моите дълбоки почитания към многоуважавания капитан Кук, но неговите названия звучат постно и някак непривлекателно даже на фона на всичката поезия, бликаща от маорските имена. Дори най-вдъхновените му творения като Залива на нищетата, Скалата на похитителя, Залива на изобилието, макар и да носят известен драматичен заряд, все пак не могат да се мерят със свиренето на флейта с нос и закусването с планини. (То кое ли би могло да се мери?!) Започвам да разбирам защо някои предпочитат многосричково езико-заплитащо маорско име пред краткото, но безсюжетно и непоетично английско такова.
Наши приятели българи така се въодушевиха от маорската традиция, че прекръстиха котката си от простичкото и даже леко пренебрежително Коте на къде по-доблестното, по-експресивно и абсолютно уникално Котекоте, което благородната домашна любимка носи с достойнството на маорска принцеса.
Даже името на страната звучи много по-обещаващо и интригуващо на маорски: Аотеароа – Страната на дългия бял облак, вместо лишеното от въображение, романтика и съблазни Нова Зеландия.
ПП. За колекционерите на разноезични поздрави:
Маорското „Здравей!“ е „Киа Ора!“. А за „Довиждане!“, ако аз си тръгвам, но вие оставате, пожелавам „Е Нохо Ра!“. Вие ме изпращате с „Хаере Ра!“.
„Великият Гетсби“ по новозеландски
В началото на XX век Нейпиър бил малко скромно градче на брега на Тихия океан, гордо носещо името на британски военен герой – сър Чарлс Нейпиър. Намирал се на два дни път с каруца от Таупо през труднопроходимия планински масив, бил много изолиран и незабележителен с нищо друго, освен че бил разположен върху силно издаден в океана тесен провлак, заобиколен от пясъчна коса и приливни лагуни.