Това последното звучи много романтично, но позволете ми да отбележа, че въпросните приливни лагуни били всъщност просторни блата, обрасли с непроходими мангрови гори. За всеки, който не ги е виждал, ще уточня, че няма нищо романтично в мангровите дървета – те са ниски, храстовидни, винаги много гъсто обрасли, вечнозелени, с черни, гнили, криви като пръсти на стара вещица клони, с корени, стърчащи като дълги, остри шипове от калта и плитките води при отлив. Вонят на застояла вода и гнилоч, навяват само невесели мисли за зомбита, серийни убийци, крокодили и техните жертви. С други думи, малкото градче не било особено привлекателно. При прилив било почти откъснато от света, а при отлив можело да се стигне до него, но само с трактор по пясъчната коса и сред тресавища, бъкани с комари. Улиците на градеца били необичайно тесни и сградите необичайно високи, защото върху тясната ивица земя нямало достатъчно място за тях.
Никой не ходел в Нейпиър, освен ако не му се налагало. И то много.
Ама било му писано на някогашното мисионерско градче да стане популярна туристическа дестинация и не могло да избегне съдбата си.
Тя, Съдбата, както от опит знаем, е своенравна и идва при нас с различни лица. На нейпиърци се явила един летен ден под формата на природно бедствие – най мащабното и най-разрушителното в историята на Нова Зеландия.
Малко след 10 сутринта на 3 февруари 1931 година земетресение с внушителния магнитуд от 7,8 по скалата на Рихтер разтърсило района на Хоукс Бей и разрушило до основи двата близко разположени града Нейпиър и Хейстингс (друга също толкова непопулярна туристическа дестинация по онова време). Не останал камък върху камък, както се казва. Е, то и нямало много каменни сгради, а няколкото, дето ги имало, всъщност оцелели – частично или напълно, но всички други постройки, предимно дървени във викториански колониален стил, с дълги тераси, подпрени на изящни резбовани колонади, с тежко декорирани фасади, многоетажни, елегантни и крехки, били за секунди превърнати на купчина боклук и дърва за горене. И пожарът не закъснял.
По онова време всички аптеки поддържали открит огън за приготвяне на разни отвари и тинктури, ползвал се открит огън в хлебарниците и ковачниците, така че само броени минути след земетръса търговската част на града била обхваната от пламъци. Разместването на земните пластове прекъснало тръбите на канализацията, което автоматично превърнало противопожарните кранове в безполезна улична декорация. Пожарникарите и жителите на града направили героични усилия да потушат пожара, но накрая стихията надделяла.
Когато пламъците изтлели няколко дни по-късно, от симпатичното градче нямало и помен. Децата и жените били евакуирани, мъртвите погребани и само шепа покрусени жители останали да разчистят пепелищата и да започнат градежа отначало.
Тук е мястото да напомня, че 30-те години на XX век не били особено благополучни никъде по света – това е времето на Голямата депресия. Бедност, безработица и икономическа стагнация били протегнали пипала до всяко кътче на света. Малката островна държавица в Тихия океан не била пожалена. Строителната индустрия била нещо като несъществуваща, правителството не разполагало с много средства за възстановителни работи, застрахователните компании отказали да изплащат обезщетения (то кой ли е и очаквал нещо друго от тях) под предлог, че земетресението било „Божие дело“ и като такова не се покривало от полиците.
Нещата не изглеждали никак розови за нейпиърци.
И тогава се случило чудо. Чудото, заради което в днешно време Нейпиър е един от най-посещаваните туристически градове в Нова Зеландия. И чудото се наричало ар деко.
Може би именно защото икономическата стагнация не позволявала никакво мащабно строителство, имало толкова много архитекти и строители, готови на доброволен труд, само и само да могат да реализират на практика идеите и уменията си. В сформирания от правителството Комитет за възстановяване на Нейпиър и Хейстингс се включила цяла армия архитекти. Повечето от тях били учили и работили в чужбина, най-вече в Америка, и били безнадеждно заразени с вируса на модернизма, кубизма, идеите на Баухауската школа, Франк Лойд Райт и оптимистичната естетика на ар деко.
За рекордно кратко време и независимо от депресията били събрани значителни дарения от цялата страна. Цялата нация се обединила в подкрепа на пострадалите градове. С много доброволен труд и подкрепа от правителството Нейпиър и Хеистингс били възстановени за по-малко от две години. Светът бил впечатлен.