Резултатът на този строителен подвиг бил невиждан и нечуван – един цял град в модерната елегантност на архитектурния стил ар деко – преливащ от пастелни цветове, окичен със зигзаги, вълни и изгряващи слънца, оптимистичен, модерен, функционален, бетонен, едноетажен, земетръсоустойчив и абсолютно стилно хомогенен. И до ден днешен Нейпиър се смята за световна столица на ар деко архитектурата и се гордее с най-голямата концентрация на ар деко сгради в света. Хейстингс пък се фука с много сгради в испански мисионерски стил – друго модно течение по онова време.
Това привлича тълпите туристи от цял свят. Това дойдохме да видим и ние.
Нека тук да спомена, че Съдбата, с типичната си женска непоследователност, направила на нейпиърци малък подарък. В замяна на жертвите, страданията и разрушенията те получили земя. По време на земетръса повече от 14 квадратни километра суша се издигнали от дъното на вътрешния залив, така че от почти островен градът станал континентално-крайбрежен. Нямало вече лагуни и пясъчна коса, но пък имало място за широк градски център, просторни жилищни квартали, летище, железопътна линия, широки градски и междуградски пътища, тъй че на днешните туристи не им се налага да пристигат с трактор. Ние например дойдохме с коли – по главен път номер 5, от Таупо.
За нашето посещение времето е специално аранжирано. Типично новозеландско – гадно, студено, приръмява и превалява. Нищо необичайно де, всъщност даже сме късметлии, защото не духа. Е, поне не много.
Нощуваме в забележителна историческа сграда – микс от ар деко интериор и испанска мисионерска фасада – хотел „Критерион“, и в тъмни зори на следващата сутрин (някъде към 10,00) се отправяме към Информационния център. Оттам всеки ден точно в 10,30 започва главната туристическа нейпиърска атракция – пешеходна екскурзия по улиците на града. Културно-историческа, така да се каже. Записвания не се правят – просто се явяваш на определеното място и казваш, че си за екскурзията. За наша огромна изненада има и други луди – туристи де, нетърпеливи да се разхождат в дъжда и студа.
Екскурзоводката ни е доброволка – трогателно непрофесионална и много ентусиазирана (и двете качества са много широко застъпени във всички сфери на новозеландската икономика, особено в услугите и туризма, така че ние сме свикнали и не се впечатляваме). Независимо от студеното и влажно време (споменах ли вече „гадно“?), правим пълна обиколка на историческите места и сгради. Без никакви съкращения.
Започваме от Крайбрежната градина, която по замисъл прилича на Морската градина във Варна – има алеи за разходка, открити горещи басейни, аквариум, делфинариум, подиум за оркестър, миниголф игрище, голям часовник с циферблат от градински цветя, слънчев часовник, фонтан, пейки, детски катерушки, екзотични растителни видове, изобщо приказно място за любители на разходки, начинаещи художници, влюбени, деца, бабички, кучета и туристи. В по-топло и слънчево време, разбира се. В нашия случай мястото може да бъде привлекателно само за туристи. Океанът успява да докара същия цвят като навъсеното сиво небе, ролята на плаж се изпълнява от широка ивица черни камъчки с артистично разхвърляни по тях парчета избеляло дърво, водорасли, мъртва птица и други щедри дарове на океанския отлив. Целият пейзаж прилича на лошокачествена черно-бяла снимка, изпрана по невнимание в автоматичната пералня – сив, мъгляв, поомачкан и подгизнал.
Една съществена разлика между тукашната и варненската Морска градина е, че найпиърската е засадена върху купищата отломки от разрушените и изгорели сгради. Просто трябвало да се отърват от тях някак си, така че ги избутали край морето, засипали ги с плодородна пръст и талантливи дизайнери и градинари направили разкошен парк. В същото време служи и за защита на града от наводнения при прилив.
След Крайбрежния парк екскурзията ни продължава по улиците на Нейпиър, където сме подробно и нагледно запознати с особеностите на стила ар деко, с всичките му нюанси и характеристики.
Смята се, че се е появил за първи път през 1905 година, бил официално признат и добил масова популярност след Световното изложение на модерното декоративно и индустриално изкуство в Париж през 1925 година, откъдето получил и името си. През 20-те години стилът бил много пищен и декоративен. След краха на Уолстрийт през 1929 година продължил да се разпространява по целия свят, но в по-семпла форма, подчинена на функционалността и по-подходяща във времена на световна икономическа депресия. Най-типични представители на ар деко са небостъргачите, строени в Северна Америка през 20-те и 30-те години. Особено известна и емблематична е Емпайър Стейт Билдинг.