Магията, която привличала тълпите към новия стил, може да се обобщи с една дума – модерност. Ар деко насърчава употребата на нови, нестандартни материали, геометрични форми, изобщо всичко, което наподобява машинни части или може да се изработва с машини. Ар деко е екзалтирано възпяване на масовото производство, машините, технологиите и новия човек, завладяващ света чрез тях. Много характерен декоративен елемент е изгряващото слънце – символизира изгрева на нова ера. (В Нейпиър, ако не внимаваш, може да се ослепиш от изгряващи слънца.) Друг много често срещан елемент са дългите успоредни линии – хоризонтални или вертикални, те символизират скорост, устрем (и тях ги има в изобилие ). Зигзагите (от тях пък има най-много), египетските и ацтекските декоративни елементи са исторически обусловени – гробницата на Тутанкамон е открита през 1922 година и с това се възражда световният интерес към египетската и другите древни култури. По същото време американските архитекти и художници търсят своето ново самоопределение, различно от европейското, и го намират в оригиналната индианска култура – тази на маите и ацтеките. В същия дух новозеландските архитекти вплитат маорски символи и декорации в типичните ар деко елементи и уникалният резултат може да се види в някои от търговските сгради на Нейпиър.
Всичките тези приказки за „новото време“ и „новия човек“ започват подозрително да ми напомнят за естетиката на социалистическия реализъм – с всичките му там зъбни колела, машини, димящи заводски комини и изгряващи слънца, с всичката му кубичност и бетонност, геометричен, лишен от детайли, въображение и персоналност. Студени тръпки полазват по гърба ми от сивия спомен.
Бегъл поглед към улиците на Нейпиър обаче предлага изобилие от доказателства за различност. Градът прелива от цветове. Млечносиньо, зелено и жълто, пастелно оранжево, розово и бежово, хармонични и контрастни съчетания подчертават всеки релефен детайл, фриз, прозорец, врата. Дори в навъсената дъждовна зимна светлина (ако вече съм споменала, че времето е гадно, трябва да се поправя – „отвратително“ е много по-близо до истината) улиците на Нейпиър са пълни с настроение и оптимистичен чар. Напомнят за безгрижието на „изгубеното поколение“ между двете световни войни, извикват неволно в паметта сцени от „Великият Гетсби“.
След едночасовата разходка сме изучили в детайли различните течения в стила, разпознаваме безпогрешно почерка на всеки архитект, участвал в архитектурната вакханалия на Нейпиър, попили сме достатъчно ар деко, студ и дъжд, за да си заслужим почивка на топло и сухо, така че сме възнаградени с посещение в местния ар деко център – нещо като музей и сувенирен магазин, където прожектират филми за историята на града и предлагат безплатен чай и кафе. Абсолютно немислимо е в Нова Зеландия да събереш на едно място повече от двама души и да не им предложиш чай. И кафе. И мляко. И бисквити. Не съм чувала досега за такъв случай (пък то, като стана дума, и само двама души да са, добрият тон пак изисква да им предложиш чай; така че нищо не се случва в Нова Зеландия, без да е намесено масово консумиране на топли напитки).
Магазинчето е заринато с картички, тематична ар деко литература, сувенири, черно-бели снимки от началото на века – преди и след земетресението, лампи с танцуващи жени – друга емблема на стила е Освободената жена, килими с характерни зигзаги в пастелни цветове и прочие дрънкулки. Половин час по-късно, културно обогатени, натоварени с картички и сувенири, обилно напоени с кафе и чай, постоплени и с поизсъхнала перушина, се разделяме с любезната ни домакиня.
Получаваме последни наставления какво още да видим, докато сме в Нейпиър, на кои сгради да обърнем внимание, ако ходим в Хейстингс, и най-вече да се върнем пак през февруари – тогава в Нейпиър се провеждат световноизвестните Дни на Гетсби. Цял уикенд жителите и хилядите гости на града се разхождат по улиците и плажовете, кафенетата и парковете, облечени в елегантния стил на 30-те, по улиците се движат само ретроавтомобили, дошли от цялата страна, стегнати и излъскани, за да се включат в ретропарада, дамите разхождат кученца, семействата излизат за традиционен пикник в парка, където слушат джаз и танцова музика, изпълнявана на живо от откритите сцени, и се пазят от слънцето с деликатни дантелени чадърчета. За два дни целият град се превръща в машина на времето и се връща в златните години на ар деко.
Тържествено обещаваме непременно да дойдем пак през февруари и водени от принципа, че мокър от дъжд не се бои, потегляме към градския аквариум. Пешком.