И най-голямата новина – местим се в Окланд. Сбогом, селска идилия! Здравей ти, шумен и разблуден град!
Недвижими имоти?
Колко подвижни са недвижимите имоти? Малко? Никак?
Е, като изключим свлачищата и ако не броим движението на тектоничните плочи, недвижимите имоти са обикновено неподвижни. В България и на други места. Но не и в Нова Зеландия. Тук кивитата пак демонстрират уникален светоглед, оригинален подход и изобретателност. Къщите в Нова Зеландия могат да са недвижими (както навсякъде другаде по света), но по-често са преносими. И хич не става дума за каравани или дребни някакви къщенца. Транспортират се модерни нови сгради, стари исторически къщи, църкви, училища. Всичко в тази страна е в постоянно движение. Дори така наречените „недвижими имоти“.
По пътищата на страната могат да се срещнат всевъзможни странни превозни средства и товари – от пътуващи крави, коне и елени през 20-метрови палми, даже цели палмови горички, лодки, яхти, чудовищни земекопни машини, та до спортни самолети – с прибрани криле и в специални калъфи като гигантски ракети земя-земя. Но безспорно най-голямата атракция по новозеландските пътища е пътуващата къща – в дълга процесия от придружаващи превозни средства, с пълен комплект звукова и светлинна сигнализация – като голям пътуващ цирк.
Когато започвах работа в компания за строителство на преносими къщи, не си давах сметка колко уникална е професията ми. Мислех си, че само аз, щото съм много захлупена, не съм чувала за подобен тип строителство. От разговори с клиенти обаче подразбрах, че май никъде другаде в света няма подобна практика. Британци, американци, холандци, руснаци, китайци, японци, индийци и южноафриканци са еднакво шокирани от подобна строителна практика. Надничат невярващо под къщите, скачат изпитателно по дървените подове, цъкат с език и клатят глави в недоумение. Някои изпадат в такава възхита и благоговение пред достиженията на модерната техника и новозеландския гений, че изгубват напълно връзка с реалността и започват да ми задават нелепи въпроси като: можем ли да им построим една къща 200 квадрата и да им я доставим на Карибите или пък колко ще струва да пренесем двестагодишната тухлена къщичка на баба им от Йоркшир до Нова Зеландия.
В интерес на истината чужденците обикновено не си купуват от нашите къщи. Някак си все им се струва, че домът трябва да си стои здраво на земята върху плоча от бетон, да е с тухлени (една италианка искаше каменни) стени и с керемиди на покрива. Консервативни са, какво да ги правиш. Е, то аз и не се опитвам да им обяснявам, че в Нова Зеландия даже тухлените къщи са всъщност дървени. За какво да им разбивам илюзиите на хората? То друго останало ли ни е на този свят?!
Кивитата, от друга страна, не могат да си представят къщите другояче освен преносими. Те обичат да си сменят жилищата. Като стане къщичката твърде малка за многочленното семейство или пък твърде стара и не отговаря вече на съвременните стандарти, я махаш и си докарваш нова: по-голяма и по-модерна. Старата можеш да я продадеш на някой мераклия да си я ремонтира или пък да си я закараш край морето и да си я ползваш за лятна вила.
Новозеландските училища по правило не се помещават в големи бетонни сгради, каквито са училищата в България например, а най-често представляват група барачести едноетажни класни стаи, разхвърляни безредно или в някакъв порядък насред огромна зелена поляна. Ако районът на училището изживява голям демографски бум, от Министерството на образованието им доставят две-три нови класни стаи – камионът ги стоварва на поляната, – готови, боядисани и електрифицирани, с вградени рафтове и бели дъски (наместо черни такива, никой не ползва вече тебешири, че били вредни – пишат с флумастери). Ако ли пък училището няма достатъчно деца тази година да запълни класовете, но се нуждае от пари за ремонт на кабинета по музика, за ново игрище, нов софтуер или за каквото там им трябват пари на училищата, просто продава ненужните класни стаи, камионът ги отнася, градинарят засажда трева върху петното и поляната пак е равна и зелена, сякаш никога не е имало постройки на нея.
Има компании, специализирани в изкупуване и продажба на къщи втора ръка. Струпват ги на голям паркинг и клиентите ходят там да си избират. Можеш да си купиш само половин къща, ако искаш да разширяваш дневната си – режат я и ти я доставят, с все мокета и керемидите. Други компании се специализират в доставка на къщи с хеликоптер, трети предлагат специални подемни кранове за къщи.