Всъщност първоначално се наричала Купата на стоте гвинеи и макар че не можах да намеря информация как и защо са сменили името ѝ, мисля, че мога да се сетя – повече от 130 години е била системно и неотменно печелена от американски яхти. Чудото се случва чак през 1983 година, когато австралийска лодка отнема трофея от американците за първи път и макар че те си го отвоюват обратно през 87-ма, магията вече била развалена.
Новозеландците, като призната морска нация и с вечния комплекс на по-малкия брат, си казали: „Че ние не можем ли тъй? Да не сме по-лоши от австралийците?!“. След което конструирали няколко лодки и взели да отправят предизвикателства, веднъж даже се съдили с победителите и за малко да им дадат Купата, ама на трето разглеждане съдът я върнал на американците. В крайна сметка с много упорство, кураж, новаторски технологии и ентусиазъм през 1995 година новозеландската лодка „Блак маджик“ побеждава „Янг Америка“ със съкрушителните пет на нула. През 2000 година Нова Зеландия успешно защитава титлата срещу италианския претендент, пак с пет на нула, а през 2003-а славно я загуби, пак с пет на нула. Нацията беше съкрушена. Но положителният ефект върху новозеландската икономика и особено корабо- и лодкостроенето остана.
Тъй като по регламент състезанията се провеждат в града на победителя, покрай двата големи турнира в Окланд градът е променил изцяло облика си. От невзрачно индустриален се е превърнал в елегантен туристически център. Вместо с някогашните мърляви, мръсни, опушени докове и товарни пристанища днес центърът на града се фука с бляскави многоетажни хотели, огромни яхтени марини, пълни с фантастични чудеса на плавателния дизайн, кокетни пешеходни зони с кафенета, ресторанти, жива музика и доминиращата над всичко това, изправената на пиедестал легендарна KZ-1, лодката, която не могла да спечели Купата на Америка през 88-а година, но си остава и досега едно от чудесата на яхтостроителството, с височина на мачтата от 45 метра, с 39 тона водоизместимост и 627 кв метра ветрилна площ. Единствено Скай Тауър може да я конкурира по елегантност и осанка.
Сгради
Въпросната „Небесна кула“ е всъщност бивша телевизионна такава, но понастоящем изпълнява къде по-важната роля на главен защитник и съхранител на новозеландското национално самочувствие. С всичките си 328 метра височина това е най-високата сграда в Южното полукълбо. И с това съвсем не се изчерпва славата ѝ. Приютила е най-голямото (от общо четирите в НЗ) казино, на върха ѝ има въртящ се панорамен ресторант, над него панорамна зала за туристи – да се дивят на вълшебната гледка и да щракат бясно с фотоапарати, а още по-отгоре пък можеш да правиш бънджи скокове за ужас и потрес на елегантните дами и господа в изискания ресторант, както и за голям шок на нищо неподозиращите и абсолютно невинни шофьори и пешеходци на кръстовището долу.
Климатът
Всички справочници, енциклопедии, туристически брошури и уебсайтове, които някога съм виждала, с неизменна последователност и без вариации описват климата на Окланд като „умерен“. Лъжат! Как може да е „умерен“ климат, при който някоя зимна сутрин се събуждаш, за да откриеш, че водата в паничката на котките е замръзнала и целият град е затиснат под плътна бяла пелена от слана и скреж, два часа по-късно, докато шофираш на път за работа, всичката слана се е превърнала в непрогледна мъгла, по обед се чудиш къде да се скриеш на сянка и какво още да съблечеш, защото термометърът съвсем се е смахнал и показва 25 градуса по Целзий, нищо, че е средата на зимата, следобед имаш нужда от лодка, за да прекосиш краткото разстояние от паркинга до офиса насред проливния дъжд, кажи-речи потоп, а щом слънцето залезе, веднагически трябва да запалиш камината, защото живакът в термометъра се изхитря да пълзи надолу по-бързо от нивото на виното в чашата ти. Умерен друг път! Е да, то по определение умереният климат има четири сезона, ама в цикъл от една година, не в един ден.
Престъпност
Има си престъпност като всеки голям град. В един имигрантски сайт веднъж прочетох историята на американец от 70-те години, който случайно, в чикагски бар, видял издание на окландския ежедневник „Херълд“. На първа страница с огромни букви било отпечатано заглавието на водещата статия: „Мъж бутнат от колело в центъра на Окланд!“. Човекът напуснал работа същия ден, подбрал си семейството и имигрирал в Нова Зеландия. Е, тези мирни времена са отдавна минали. Сега има убийства почти всеки ден, но като правило полицията ги разкрива. Ако питаш новозеландец не-окландчанин, всеки ще ти каже, че в Окланд има страхотна престъпност. Южноафрикански имигранти ще се изсмеят и ще ти кажат, че това тука не е никаква престъпност. Истината сигурно е някъде по средата. Ясно, че не е като Йоханесбург, но и тук има квартали, особено в Южен Окланд, където никого не съветвам да стъпва.