С две думи – ако някой иска да види развит социализъм в действие, като от утопичен роман, да се разходи до Нова Зеландия. Всички тук се оплакват, че животът бил скучен. Ами така е – раят е скучен. Аз горещо препоръчвам на всеки, който иска да живее интересно, да се разходи до една малка източноевропейска страна на западния бряг на Черно море. Екшънът му е гарантиран.
И малко предистория
Всеки, който хвърли дори бегъл поглед на красотите на Нова Зеландия, остава потресен от абсолютно уникалните гледки и пейзажи, от вечнозелените, вечно цъфтящи и изумително разнообразни растителни видове, странните птици и насекоми и рано или късно започва да се рови из книгите, за да разбере защо аджеба всичко е толкова различно.
Моите лични разследвания установиха следното: оказва се, че Нова Зеландия е част от първото парче суша, откъснало се от някогашния голям континент Гондвана. Много по-късно се отцепили Австралия и Антарктида и още по след това другите континенти. Резултатът е, че Нова Зеландия се отдалечила най-много, като същевременно земята се раздробила и по-голямата част от нея потънала. Останали изолирани островчета с безподобна вулканична активност.
На големия континент еволюцията на видовете продължила – след папратите, хвощовете и иглолистните растения се появили широколистните; след земноводните, влечугите и птиците се пръкнали млекопитаещите, а най-накрая и човеците. На далечния вулканичен остров като в машина на времето оцелели само малка част праисторически видове, които в продължение на хилядолетия се старали да еволюират, но поради ограничения си брой и специфична среда не постигнали кой знае колко.
Когато някъде около XI-XII век достигнали с канутата си зелените брегове на тази далечна земя, първите полинезийци заварили девствен свят без нито едно плодно, кореноплодно или зърнодайно растение, но за сметка на това с гъмжащи от риба крайбрежни води и пълни с невиждани птици странни гори. Със себе си хората донесли разни плодове, вероятно и ларви на насекоми, кучета и някои други дребни хищници, започнали да отглеждат и култивират едно кореноплодно растение, което днес се нарича кумара (в други части на света е известно като батати или сладки картофи), и в продължение на векове е било единствената им растителна храна. Освен това взели да изсичат дърветата и така нарушили екологичното равновесие в последния земен рай.
А птиците били невиждани, защото при липсата на хищни бозайници напъните им да еволюират довели до появата на безкрили пернати. Много вкусни и абсолютно безпомощни. Хората веднага се заели с изтреблението им. Десетки уникални животински видове изчезнали завинаги през следващите няколко века. Поради различни причини.
Например огромната праисторическа птица моа била изтребена още преди идването на белите хора. Има запазени само скелети, по които учените са възстановили оригиналите и са ги изложили в музеите. Моа е голяма безкрила птица, която прилича на щраус или ему. Според маорските легенди била много вкусна. На острова нямало по-голямо животно от нея. Пак според маорите само единият ѝ крак бил по-голям от висок човек (а пък маорите са доста едри).
На едно малко островче навътре в океана живеел ендемичен вид безкрили птици (забравих им името, пък и няма значение – те вече не съществуват). На островчето в по-цивилизованите времена построили фар, а пазачът на фара бил странен човек – живеел сам на острова с котарака си. Не знам какво е станало с пазача, обаче котаракът изял всичките уникални птици. До една. Само в някакъв британски музей се пази препариран екземпляр – единственото доказателство за съществуването им.
Другата ми любима поучителна история е за зайците. Всички сме чели как в Австралия „зайците изяли хората“, т.е. изяли пашата на овцете и разорили фермерите, защото се размножавали неконтролирано в свободната от хищници територия. Всички знаем също, че никой не се учи от историята. И така абсолютно същото се случило и в Нова Зеландия. Когато положението станало нетърпимо, правителството решило да вземе мерки срещу заешката напаст и обявило награда за всеки убит заек. Кампанията продължила няколко години, изхарчили се маса държавни пари, но не се постигнал никакъв напредък в намаляването на заешката популация. Парламентът назначил комисия да разследва причините. Те се оказали икономически – всеки фермер, отстрелващ зайци и получаващ пари за това, тайно в задния си двор ги развъждал и после ги пускал на свобода, за да си осигури държавни дотации и в бъдеще.