Кивиана
Що е то Кивиана? Според Уикипедия това е съвкупност от символи, емблематични за новозеландската култура – уникално новозеландски или много популярни в Нова Зеландия. Думата „Кивиана“ е била дори регистрирана като запазена марка през 1980 година, но процедурата по регистрацията така и не е завършена до днес, тъй че споко, не съм пиратствала със заглавието. Според някои Кивиана е попкултура и кич. Но мнозина биха оспорили. Кивиана е душата на новозеландеца. Най-съкровената му същност. Само споменете пред някое киви един от символите, изредени по-долу, и гледайте как в очите му грейва бездънна нежност, как усмивката му се разпъва по детски от ухо до ухо и от дълбините на сърцето му избликва едно: „Й-е-е, мейт! Страхотно!“ Чак му се приисква на човек и ние да си имаме нашата Българиана.
1. Киви – и двете: и плодът и птицата
Безкрилата птица киви – уникално новозеландска полусляпа нощна нелетяща животинка с дълъг клюн и страхотно обоняние, покрита с косми вместо пера, удивително еволюционно недоразумение, упорито оцеляваща въпреки очеизвадната си непригодност – никой не би могъл да измисли по-подходящ новозеландски символ.
Плодът киви, от друга страна, е бил първоначално известен като китайска боровинка заради произхода си, но се оказал много подходящ за отглеждане в мекия влажен климат на Нова Зеландия. Когато износът на екзотичния зелен плод се превърнал в обещаваща индустрия, била създадена търговската марка „Киви“. Пак некоректно извършена регистрация позволила целият свят да се възползва от марката, затова днес истинските новозеландски киви плодове се изнасят под конспиративно звучащото название „Зеспри“ – вече коректно и безусловно регистрирана новозеландска търговска марка.
2. Торта „Павлова“
Да, малко е стряскащо руското име и не, не е някакво недоразумение. Националният новозеландски (макар австралийците да твърдят, че е австралийски) сладкиш е кръстен на руската примабалерина Ана Павлова, която посетила Австралия и Нова Зеландия през 1926 година по време на световното си турне. Горе-долу оттогава се вихри разгорещеният спор за авторството на прочутата сладкарска рецепта, еднакво популярна от двете страни на Тасманово море. В биографията на балерината, издадена през 1982 година, е недвусмислено обявен победителят в спора – авторката Кейт Мони разказва за главния готвач на уелингтънски хотел, който, развълнуван до сълзи от великолепното изпълнение на балерината, ѝ посветил сладкиш, вдъхновен от нейната ефирна пачка, декорирана с бял тюл и зелени рози. Пачката е изобразена от гигантска белтъчена „целувка“, покрита с пухкава разбита сметана – вместо тюл, и тънко нарязани кръгчета киви – ако присвиете очи, могат да ви се видят като зелени рози.
Дори и без реферството на писателката според мен не може да има никакво съмнение, че виенски тип сладкиш, кръстен на руска балерина, декориран с млечни продукти и резени китайска боровинка, може да бъде само новозеландско изобретение.
3. Пауа
Новозеландската мида пауа (абалон) има красива шарена черупка в ярки синьо-зелено-виолетови цветове. Някога маорите монтирали сияещите черупки вместо очи на своите дърворезбовани чудовища, украсяващи стените и входовете на племенната зала – марае. В по-модерни времена кичът е намерил по-практични приложения за мидата пауа – пепелници, поставки за сапун, чинийки за хайвер, подложки за чаши, копчета, джунджурии, даже фаянсови плочки. Цяла бижутерийна индустрия процъфтява върху яркосините полирани мидени черупки. Колие от пауа е вероятно най-масово купуваният новозеландски сувенир. Даже аз си имам едно. И си го нося от време на време.
4. Готварската книга на Едмъндс
Най-продаваната книга в Нова Зеландия. За всички времена. По-популярна от Библията. Няма новозеландско домакинство, което да не я притежава. И всеки млад човек, напускащ дома на родителите си, я получава като подарък и напътствие по пътя към свободата и независимостта. Новозеландската кулинарна библия. (Не че някой някога я чете или пък се е засилил да готви по класическите рецепти.)
5. Тел номер осем
Кивитата са прочути (или поне обичат да си мислят, че са) с изобретателност и умение да се справят сами във всякакви ситуации. Често се казва, че „кивитата могат да направят изумителни неща с тел номер осем“. Защо точно номер осем ли? Ами тази най-обикновена тел с широкоспектърна употреба дълги години била кажи-речи единственият продукт на цивилизацията, който можело да се намери във всеки магазин и ферма на малката бедна островна държавица в Тихия океан, тъй като се ползвала за ограждане на пасищата. Евтината и широкодостъпна тел номер осем е залегнала в основата на много новозеландски изобретения, спасила е ситуацията поне веднъж в живота на всяко киви и се е превърнала в символ на адаптивността и несломимия дух на новозеландците.