6. Ел енд Пи
„Л и П“ е съкращение от „Лимон и Пареора“. Първото е да, лимон. Второто не е екзотичен плод, а град на юг от Окланд. Двете заедно са институция – новозеландската национална безалкохолна напитка. Най-обикновена лимонада, даже малко свръхпарфюмирана за моя вкус. Световнонеизвестна, въпреки че в днешно време се произвежда и разпространява от „Кока-Кола“. Но все още много популярна и масово консумирана в Нова Зеландия.
7. „Веджимайт“ и „Мърмайт“
Още един грандиозен спор за първооткривателство. Британци, австралийци и новозеландци обсъждат с нестихваща страст вкусовите качества (?!?!) и националната принадлежност на най-неапетитно изглеждащия хранителен продукт в цялата човешка история. Продава се в буркани с различен обем, под различни търговски имена, етикетите са задължително в яркожълто и червено. Според същите съставът на продукта се свежда до екстракт от бирена мая, сол, горена захар, витамин В, подправки. Независимо от указания срок на годност, всяко киви знае от опит, че „Веджимайт“-ът е вечен – фрашкан е с толкова сол, че не може да се развали. Изглежда като катран в шарени бурканчета. На вкус е ужасен. На вид – още повече. Колкото до метода на консумация – маже се тънко (ама много, много тънко!) на препечена филийка. Кивитата са пристрастени. Не могат да си представят живота без „Веджимайт“. Ако пътуват в чужбина, си носят поне едно бурканче контрабанда. И ние си имаме едно в хладилника – за гости. С това темпо ще го дояждаме с внуци и правнуци.
8. Джапанки
От онези най-обикновените, с тънка подметка и две ремъчки, които се срещат между палеца и втория пръст на крака. В босонога Нова Зеландия джапанката е ежедневна и официална обувка, престижен и непретенциозен аксесоар, необходимост и удобство. Всеки новозеландец притежава поне един чифт. Изображения на джапанки дефилират по новогодишните картички, марки, рекламни клипове и плакати, златни колиета, пластмасови ключодържатели, модни аксесоари, градински скулптури, художествени галерии. Джапанки се колекционират, рециклират, подаряват, пазят за спомен. В Нова Зеландия има Ден на джапанката.
9. Моко
Татуировките в маорската култура са знак за социален статус, престиж, свидетелство за постижения и успехи, символ на свобода и независимост. Робите били лишавани от правото да носят татуировки. Маорската татуировка (моко) е форма на изкуство. Всеки съвременен новозеландец има татуировка. Поне една. Често татуировките заместват облеклото. (Не знам дали топлят. Аз още нямам моко.)
10. Ол Блакс
Новозеландският национален отбор по ръгби. Религията на Нова Зеландия. Всички кивита са вманиачени на тема ръгби. Ако сте луда глава и ви се прииска да се сбиете с някого, достатъчно е да обидите новозеландец на тема Ол Блакс. Желанието ви ще бъде изпълнено. Кивитата нямат съмнения, нито задръжки, когато става дума за любимия им отбор. Черната папратова клонка и черният цвят са символите на Ол Блакс, затова цяла Нова Зеландия се издокарва в черно. И се кичи с папрат.
11. Холдън
Под това име се подвизава опелът по тия краища на света. Още една невъздържана новозеландска страст. Кивитата се кълнат в холдъна. Не признават друг автомобил.
12. Фиш енд чипс
Мазна пържена риба с картофки, завита в стар вестник. Национално ястие и любима новозеландска храна. Никога и никъде не се сервира по друг начин. Консумира се още топла, с пръсти, направо от вестника. Никакви вилици и чинии! Миризмата на вестникарско мастило е задължителен, неотменим атрибут на ястието.
13. Овца
Сувенирните магазини преливат от агънца и овчици. Както и магазините за детски дрехи и играчки. Какво говоря?! Цялата страна прелива от тях. 60 милиона рунтави обитатели (и четири милиона от тях притежават шофьорски книжки според популярния анекдот). В Нова Зеландия и до днес се провеждат състезания по стригане на овце и се обучават кучета за пастири. Овцата е все така главна героиня и спътница на лирическия герой във всеки кивешки виц. Няма пощенска картичка, която да не е засипана с бели пухкави точици. Няма новозеландец, който да не обича агнешко. И най-неочаквано и много несправедливо, но няма Ден на овцата.
14. Гофрирана ламарина
Мери се по популярност с тел номер осем. Най-разпространеният строителен материал след дървесината. Деветдесет процента от покривите в Нова Зеландия са от гофрирана ламарина, както и сто процента от стопанските постройки. Много е популярна за огради, навеси, произведения на изкуството и всевъзможни самоделни устройства и изобретения. В музея „Те Папа“ има дори автомобил, направен от гофрирана ламарина, с двигател на холдън, естествено.