15. Гумени ботуши
В страна на фермери и дъжд гумените ботуши са не просто необходимост. Те са незаменими, животоспасяващи и вездесъщи. Магазините предлагат модели във всеки размер, цвят и десен, който можете да си представите, и няколко, които не бихте могли. Много често новозеландските фермерски деца не притежават обувки, докато не станат тийнейджъри. Но всички имат гумени ботуши. Дори още непроходилите. Пред всяка банка, застрахователна компания или голям офис има табела, учтиво напомняща да се събуват калните ботуши преди влизане. И до всяка табела обикновено могат да се видят чифт прилежно събути такива. В някои части на страната се провеждат състезания и турнири по хвърляне на гумен ботуш. Непрекъснато се увеличават гласовете в подкрепа на идеята да го направят олимпийски спорт. (Защо не? Щом може да има спортове като хвърляне на копие, гюле и чук?!) Световната столица на този все още непризнат спорт е Тайхапе – символ на градеца е гигантски ботуш, изработен от гофрирана ламарина.
16. „Властелинът на пръстените“
Ако още не сте гледали филма, вземете го на видео и го гледайте. Дори да не ви хареса светът на Толкин, ще видите Нова Зеландия. Без декори и без ефекти. Дори най-невероятните пейзажи във филма са истински. Ще видите също и повечето новозеландци. С грим и костюми.
Трудно е да срещнете новозеландец, който да не е участвал в масовките. Всеки е играл орк или елф, или е садил зеленчукови градини в Хобитово, грижил се е за конете, изработвал е доспехи, строил е декори или по друг начин е участвал в продукцията. В дните след раздаването на Оскарите новозеландците се поздравяваха един друг с успеха. Дори непознати. И с основание – от министър-председателката, която създаде министерство, отговарящо за „Властелинът на пръстените“, до последния орк, кривящ муцуна пред камерата, всеки пълнолетен гражданин на страната може да се похвали с лични заслуги и участие.
Дори трилогията за Властелина да не заслужава чак всичките си Оскари, то определено заслужава уважение за приноса си към новозеландската икономика и национално самочувствие. И до днес Нова Зеландия се рекламира като Средната земя и цяла огромна туристическа машина за пари все още експлоатира киноманските страсти и развежда туристи по местата на снимките, печатат се пътеводители с информация за филма, продават се всевъзможни сувенири. Гравирани метални пръстени са само един от популярните артикули.
17. Похутукауа
Новозеландско вечнозелено дърво. Цъфти през лятото, обикновено преди Коледа. Покрива се с ярки червени цветове и е много красиво, докато не започне да прецъфтява. Тогава дъждовете отмиват фините тичинки и под дърветата остават тъмночервени локви – като засъхнала кръв.
Похутукауа е новозеландското коледно дърво и може да се види изтипосано на коледните картички заедно с други коледни символи като джапанки, сърфове, плажни шезлонги или Дядо Коледа на водни ски.
18. Хака
Маорски традиционен боен танц. Нещо като церемония при посрещане. Участват само мъже в традиционно облекло – голи до кръста, с тръстикови полички, целите им тела, включително лицата, покрити с татуировки. Зловещо заканително скандират. Всяка сричка е подчертана с ритмично тропане с крака, пляскане по бедрата, размахване на юмруци, много блещене, а за финал – грозно, изразително плезене.
Ол Блакс играят хака преди всяка ръгби среща. Горещо препоръчвам! Дори да не си падате по ръгбито, гледайте хаката. Оставя незаличими спомени. Не е чудно, че Международната федерация по ръгби се опита да я забрани. Травматизирала била противниковите отбори.
Спирам дотук, макар че списъкът може да се продължи още: риболов, пъстърва, ветроходство, червени чорапи – за късмет, по примера на националния герой Питър Блейк, който донесе на Нова Зеландия Купата на Америка, кору – нефритено колие с форма на спирала, „Киора!“ – маорският поздрав, придобил популярност сред всички кивита, бира – новозеландците не пият друго освен бира, барбекю – това не е само начин за приготвяне на храна, то е стил на живот, Коледа на плажа и т.н., и т.н.
Никой разказ за Нова Зеландия не би бил пълен без тези символи на новозеландската (псевдо) култура. Иконите на нацията.
Двамата велики пътешественици – Бояна и Румен, се завърнаха благополучно от поклонението си по родните земи. Скапани от умора, ошишкани от преяждане с български и турски деликатеси и препълнени с впечатления. Адаптираха се сравнително бързо към тукашния режим. Ракията, която донесоха, свърши моментално, тенът им се поизми в окландския дъжд, киша, мъгли и обичайни зимни прелести.